Телевизията и медиите като огледало на обществото

В последната класация на организацията „Репортери без граници“ България заема 100 място в света по свобода на словото. Пред нас са държави като Замбия, Габон, Либерия и др. Защо се стигна до тук? Медиите, които по презумция трябва да бъдат коректив и опозиция на всяка една власт в нашата страна се превърнаха в официоз на властимащите.

Българският зрител и читател изпитва остра нужда от качествена и безпристрастна журналистика, нещо което е химера в последните години в България. Скорошното (поредно) спиране на предаване като „Всяка Неделя“ затвърди мнението, че в тази държава не се търпят инакомислещи журналисти. Човек като Кеворк Кеворкян е институция в българските медии, но въпреки това стои без ефир просто, защото не се вписва в статуквото.

Телевизиите в България сякаш са истинско огледало на обществото ни. Тоталният упадък на моралните ценности и качества на хората, доведе до това в ефира ни да има предавания от типа „Биг Брадър“. В последното му издание народната любов обра човек като Тодор Славков. Извършил истинското геройство в мирно време да си свали гащите пред цяла България. Зрителят от години е заливан с предавания като „Мюзик айдъл“, „Х фактор“, „Стар Академи“ и прочие. Използването на никому неизвестни млади хора, жадни за своята минутка слава запълват телевизиите ни. 

Естествено след края на съответното предаване те си се връщат в небитието на забравата. Така например някой помни ли Марин от Пловдив, който спечели „Стар Академи“, или пък Богдана Петрова, която спечели „България търси талант“. Никой не оспорва техните качества, но просто те бяха употребени от телевизионните продуценти, които си гонят интереса.

Колко ли години трябва да минат за да почне в медиите ни да се залага на български продукции? Така както направи БНТ с „Под Прикритие“. Един сериал, който се чакаше от половин България.

Верни на принципа „Като няма хляб дай на народа сеир“ телевизиите ни непрекъснато се надпреварват, кой от коя по-голяма простотия да излъчва.

Медиите са четвъртата власт, но те и възпитават едно общество. Не може по националните ни телевизии, да се пускат новите чутовни хитове на Мара, Зара и прочие фолк величия, но да не може никъде да чуеш Моя страна, Моя България на Емил Димитров. Едно от най-големите особености на прехода в България е, че хората загубиха своята преценка кое е стойностно и кое е пошло. И докато българина е необразован, невъзпитан и лишен от морални качества телевизионните продуценти ще задоволяват неговия телевизионен глад с алкохолните приключения на Малък Тошко.

Георги Тодоров, специално за Bgpravda