Памперса пред NOVSPORT: ЦСКА е №1 в бокса

Откриваме най-постоянния ни боксьор през последните години Александър Александров - Памперса в емблематичния Еврофутбол на Николай Бендурски в столичния квартал "Дружба" 2. Именно от там тръгва историята на Памперса, който сега е главен треньор в ЦСКА, помощник треньор на мъжкия ни национален отбор и старши треньор на младежите ни до 18 години.

Въпреки непрестанните викове и статистически анализи на култовия дружбенски пенсионер - Камен, все пак започваме интервюто. Опитваме се да развържем езика на Александров с бутилка бира, но той твърдо отказва. Все пак спорта е неговият начин на живот. Скромно си взима натурален сок и чинно сяда да отговаря на нашите въпроси. Те са задавани в процес на жадното отпиване на големи глътки от най-добрата столична бира, подарена ни от Бендата. Ето и самото интервю:

- Нека да започнем с ЦСКА, там си треньор и имаш преки наблюдения върху боксьорите и техните умения. Колко "червени" надежди в момента тренират там?

- Точна бройка не мога да кажа, но има около 30 деца в паралелката по бокс в спортното училище на ЦСКА. Отделно от тях и десетина деца идват да тренират в залата. Имаме трима национали от мъжкия ни отбор. Това са - Стефан Иванов, Кирил Русенов и Радослав Панталеев. В залата идват и любители, които тренират след работа. Има и хора над 40 години, които са решили да тренират бокс.

- Момичета запалени по бокса има ли?

- Има. Около 5-6 момичета имаме. Да не забравяме, че при нас тренира и националката Златислава Чуканова.

- Може ли да се каже, че ЦСКА е №1 в бокса?

- Разбира се. Имаме много големи успехи през годините. Левски дори не са на второ място.

- От Левски традиционно всяка година правят боксова галавечер. Може ли да се направи такава и от феновете на ЦСКА?

- По принцип може, но това си зависи от футболните фенове.

- Как работиш със старши треньора на националния ни боксов отбор - кубинеца Жоел Еухенио Солер Арате?

- Разбирам се отлично с него. Той е един страхотен специалист. Вкарва много нови неща, най-вече свързани с техниката.

- Какви боксови успехи може да очакваме от мъжете през тази година?

- През тази година мъжете нямат големи първенства. Сега се готвим за най-стария боксов турнир в Европа - "Странджата".

- Ти си печелил този турнир, каква е формулата за успеха?

- Не може да се каже, че има точна формула. Трябват много тренировки, постоянство и дисциплина. Много е тежко на този турнир, защото на него идват най-добрите боксьори от цял свят. Само кубинците през последните години не идват, но всички други големи сили в бокса, изпращат свои представители.

- Как е положението при юношите ни до 18 години?

- Тази година е много важна за нас, защото има младежка олимпиада през октомври. Да се класираш за нея е доста трудно, защото квота взима само европейският шампион в категорията. Европейското ще бъде през април.

- При жените имаме ли добри боксьорки?

- Имаме. Станимира Петрова, която вече ще тренира във Варна. Деница Алексеева, Севда Асенова, Златислава Чуканова, Еми-Мари Тодорова.

- Имаш две деца, момчето вече има спортни успехи, разкажи ни за тях!

- Момчето се казва Иван Александров и е на 6 години. Водих го в залата по бокс, но избра поне засега да се занимава с класическа борба. От различни турнири има и четири златни медала. Момичето ми е само на две години, казва се - Камелия. Със сигурност и тя ще спортува, но още не сме решили точно какво.

- Без какво не можеш?

- Не мога без бокс и без моето семейство.

- Кубрат Пулев може ли да стане световен шампион през тази година?

- Ще му бъде доста трудно, на разбира се, че го подкрепям и се надявам това да стане. Нека първо му се открие възможност за такъв мач.

- Нека да поговорим и малко за MMA! Ако си добър боксьор можеш ли лесно да се впуснеш и в смесените боеве?

- По принцип, ако се занимаваш с борба ще ти е по-лесно да преминеш към MMA. Ако си типичен боксьор ще ти е трудно да се справяш в битката на земята.

- За финал на нашия разговор ни кажи от къде идва прякора ти - Памперса?

- От доста време ми е този прякор, няма общо с бокса. Когато играехме футбол в двора на 68-мо училище аз бях най-малкия. Почнаха да ми викат бебето, а след това и Памперса. Нямам точен спомен в кой момент се появи този прякор.

д-р Николай Георгиев