loading...

неделя, 11 юни 2017 г.

Как в София е можело да има море

В периода 1950 – 1956 г. по време на управлението на министър председателя Вълко Червенков (1900-1980г.) в България започва масивна индустриализация и строителство по съветски образец. Според градоустройствения план на София е решено да бъде изпълнен грандиозен план – строителство на Плавателен канал от село Панчарево до Павлово, по който да плават кораби!
Всъщност идеята за Плавателен канал в София не е на Вълко Червенков и се ражда двайсетина години по-рано. Нейн автор е проф. Адолф Мусман, който чертае градоустройствения план на София в Дрезден през 1936 г.. Според прогнозите на столичните управници през 1938 г. общината е трябвало да нарасне до 600 хил. души за следващите петдесет години.
С Узаконяването на плана „Мусман“ (12 април 1938 г.) се поставя началото на нов период в развитието на София. Кметът – инж. Иван Иванов, има амбицията да въведе порядък в изграждането на столицата. Приетата Наредба-закон за застрояването на София поставя край на безсистемното разрастване на града и създава предпоставки за изработването на Общ градоустройствен план на Голяма София. Задачата е поставена на известния европейски специалист проф. арх. Адолф Мусман, проектирал градоустройствени планове на Щутгарт и Дюселдорф. Професор Мусман успява в кратък срок (само за две години) да изпълни с високо професионално умение възложета му задача. 

Планът “Мусман” включва изграждането на залесителен пояс край града в английски стил, което означава, че ще се избягнат монотонните геометрични линии за сметка на естествените пластични очертания. Сред зеленината ще се разхождат всякакви безобидни горски животни – зайци, сърни, таралежи… А в езерата ще плуват риби и лебеди.
 Според Мусман около София трябва да минава Плавателен канал, който да се използва за развлечения, но и да поддържа постоянен режима на водните течения. В каналът е трябвало да се вливат реките, които идват от планината Витоша – Драгалевска, Владайска, Суха, за да може да се пълни и поддържа. 

Планът “Мусман” е одобрен на 12 април 1938 г. Но Втората световна война спира реализацията на плана и съответно на Плавателния канал. След 9 септември 1944 г. новата общинска управа загърбва плана “Мусман”. За главен архитект на София е назначен арх. Любен Тонев, според когото на мястото на стария център трябва да се издигне нов – по съветски образец.
Идеята за Плавателния канал обаче не е забравена и отново излиза на преден план, като става напълно реална инициатива, част от държавната строителна политика през 50-те години на ХХ в. Министър председателят Вълко Червенков е възмутен от факта, че София си няма излаз на море. Щом Москва може да има плавателен канал, Москва-река, защо и София да няма нещо подобно. За това е взето решение да се свърже София с Черно море. След като това се оказва инженерно невъзможно, е решено да се използват естествените реки на София и да се оформи връзка на езерото „Ариана” с Панчарево и Плавателен канал до Княжево. След като и това се оказва невъзможно, Вълко Червенков приема компромисния вариант предложен му от архитектите – каналът да минава покрай София – от Панчарево до Павлово без да стига до езерото „Ариана”, като по този начин софиянци и туристите минавайки с параход, ще могат да се любуват хем на града, хем на витошката природа.

 На шега или не изкопните работи стартират, въпреки че техническите специалисти се изказват решително против този неоправдан и необмислен проект. Започва да кипи безмислен труд. Първо започва прокопаването на началните точки – Панчарево и Павлово. Планирано е в Павлово да се изгради изкуствено голямо езеро от Владайската река, а оттам да тръгва каналът с корабите. Мечтата на партийния вожд Вълко Червенков за корабоплавателен канал между Павлово и Панчарево задължава всеки столичанин да копае на обекта в почивни или дори работни дни.

Работниците са столичани – предимно работещи в научни институти, в министерства, във висши учебни заведения, в партийни комитети – влагат десетки хиляди доброволни трудови дни, вдъхновявани от мисълта за новия канал на София. Някои се шегували, че каналът бил интелигентна работа, защото бил строен от интелигенти. Физици и химици, литератори и етнографи, почвоведи и лекари – всички дават своята трудова лепта.

Изграден е водопровод, по който да тече чиста вода, за да могат да се мият и пият работниците. На 2 места е имало пункт за бърза медицинска помощ, построени са и 2 големи навеса, които приютяват хората при дъжд. Помислено е и за агитпункт, в който идват политиците от БКП, за да мотивират и агитират към още повече работа обикновените работници. На редовни митинги на строителите ръководители на Градския комитет на партията хвалят първенците и мъмрят изоставащите. Вестниците масово пишат за това събитие, като не пропускат да споменат и предстоящото изграждане на такива канали от Пазарджик през Пловдив, Стара Загора-Чирпан или от Русе до Варна. 

Още в началото на изграждането на канала е липсвала всякаква организация на труда. Казвали са на работниците къде да копаят, но нищо повече. Нямало е налична техника, багерите са били само 3, а булдозерите – 2, за 17 километра канал! Работниците са били 2000 и е трябвало сами да копаят трудни обекти и сами да изнасят пръстта, вместо багерите, които често са се и разваляли. Горивото е свършвало бързо, а бензиностанциите за зареждане са били далече. Рейсовете, които карат хората до изкопите, са били недостатъчни и малко. Хората са ходели километри пеша до строежите.

Водещо е изграждането на Плавателния канал Панчарево-Павлово, с отклонение на вода от река Искър по 600-ия хоризонтал, между стария град и Околовръстния път. През София не минава голяма река и на този проект се разчита да запълни тази тази празнина във функционално-пространствената структура на града. Столетия наред градът остава изолиран от близкопреминаващата река Искър. С идеята за каналът се предлага реката да се „премести” частично към столичния град. 

Предвиждало се е изграждането на няколко пристанищни спирки Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост, Панчарево. Плавателният канал е краят на хидровъзела „Пасарел“, който включва строителството на язовир „Сталин“ (сега язовир „Искър“), ВЕЦ „Пасарел“, бент „Кокаляне“, ВЕЦ „Кокаляне“, долен изравнителен язовир „Панчарево“, Плавателен канал Панчарево-Павлово и ВЕЦ „София“. На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай няколко години стои един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа е бил нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово с  означените пристанища.

Началото на Софийския плавателен канал е до улица „Самоковско шосе” от лявата страна на язовирната стена на Пачаревското езеро. Тук е направен и мост за превозните средства, а под моста са и шлюзовете за водата, които стоят там и днес. Изкопи са правени в село Панчарево (местност Детски град), минават до черешовите градини, под Околовръстното шосе, където има втори мост, в землищата на селата Горубляне (между Младост-3 и Горубляне, сега квартал на София), Симеоново, Драгалевци, Малинова долина (манастир „Св. Пророк Илия“), Дървеница (парк Въртопа в близост до Четвърти километър), Спортен комплекс „Бонсист” („Студентски град”), в Павлово. Все още стоят част от изкопите около посочените местности. Преди няколко години е имало и 2 малки езера пред магазин „Деница” в Младост-2, в които рибарите са ловели риба, но сега на тяхно място е бензиностанция „Шел” и нов жилищен комплекс. 

Планирано е в канала да се вливат и да го пълнят последователно реките – Искър (при Панчарево), Кална Река (по Околовръстния път), Банишка река (Горубляне), Рекманица, Суха река, Дървенишка река ( и трите – при манастира „Св. Пророк Илия“), Драгалевска река (при Драгалевци и до Лозенец), Боянска река (при Красно село между бул. Гоце Делчев, бул. Стефан Тошев, бул. Тодор Каблешков и бул. Цар Борис III), Владайска река (при Павлово).
Проектантите са предвиждали изкопите да бъдат бетонирани изцяло, а в тях да се вливат софийските реки, изброени по-горе. На някои места се планира да има и пречиствателни станции. Върху изкопите е трябвало да има широка дига, върху която да има пешеходна пътека, велоаялея, зелени градинки.

Според архитектурните планове каналът Панчарево-Павлово е трябвало да бъде навсякъде широк 20 метра, дълбок 5 метра, а общата му дължина да е 17 километра. По него е трябвало да минават кораби с дължина до 20 метра, широчина до 5 метра и газене най-много 2,5 метра, височина – също до 2,5 метра, за да могат да преминават под новоизградените мостове.

Плавателните съдове е трябвало да возят най-много 40 пътници.
След като към средата на 60-те са прокопани 9 километра, в един момент се оказва, че ако каналът бъде напълнен, ще залее града.Каналът, който е бил и на  по-високо ниво от града, пропускал, а освен това имало и някакви стари римски канали, които щяли да наводнят София. И така официално се слага край на първото действие на комунистическата трагикомедия, наречена „Софийско море“, а именно копаенето на морето.  Но не всичко свършва до тук. Започва втора част на трагикомедията – зариването на морето или засипването на канала,  което трябвада бъде направено от същите ръце на обикновените и безправни хора, които са го копали.

И  макар, че  София не успява да стане морско пристанище, тя се превръща в „стоманеното сърце на страната”, защото със загърбването на Плавателния канал е дадена светлина на друг блян на социализма – „Кремиковци“.

Източници:
http://pan.bg/
1.Списание „Тема” – Оазис, заобиколен с реки, автор Искра Ценкова
2.„Зелената система на София”, автор Атанас Ковачев
4. Задочни репортажи за България, Марков, Георги.
5. Вестник „Сега”, Как София не стана пристанище, Иван Илчев

Няма коментари :

Публикуване на коментар