loading...

неделя, 25 септември 2016 г.

Маршал Дмитрий Язов: За чудовищната лъжа ѝ истината за Сталин

Клеветата и чудовищните лъжи за управлението на Сталин започват от доклада на Никита С. Хрушчов, който историкът Николай Стариков нарича „сборник с небивалици, лъжи и клевети”, а американският историк Гроувър Фер – „антисталинска подлост” и „престъпно мошеничество”. След като американецът прочита целия доклад, в него не остава никакво съмнение, че „от всичките твърдения… които пряко „разобличават” Сталин и Берия, няма нито едно правдиво”. В Русия вече се появиха книги, които разкриват истинската същност на Хрушчовия доклад.
За лъжите и истините около личността и управлението на Йосиф В. Сталин в интервю разказва маршал Дмитрий Язов:

„За нас, фронтоваците, името на Сталин може да се каже, че беше свято. В онези дни маршал Рокосовски така и каза: Сталин за мене е светец. Военният авторитет от Върховното главнокомандване беше неумолим в това твърдение… Ще ви кажа и нещо друго: всичко хубаво, което беше в нашия живот, ние свързвахме с неговото име. В дните на войната нашите чувства изрази най-добре Константин Симонов в известното стихотворение „Другарю Сталин, чуваш ли ни?”… Представете си как можехме да възприемем потока от най-фантастични обвинения? Навярно първото усещане е шок, чувство за чудовищна несправедливост. Нашият преподавател в академията „Фрунзе”, който прочете доклада, плака…

Началникът на академият в този момент беше генерал-майор Курочкин. Той каза тогава: „… Другарят Сталин беше велик вожд и гениален Върховен главнокомандващ. Такъв ще остане за нас завинаги. Това е разбираемо. Каза го военен човек и неговото мнение – честно и смело, е обяснимо. Но ето още едно мнение – на човек, който през 30-те години беше репресиран и беше на три заточения… Става дума за валентин феликсович Войно-Ясенецки, Свети Лука – бившият симферополски и кримски епископ, известният хирург.

По времето на войната едновременно със службата си на свещеник работел и в болница, написал няколко сериозни статии, включително и по гнойна хирургия, за което беше награден със Сталинска награда… Не зная дали беше запознат с прословутия доклад, но мнението му беше противоположно на това на Хрушчов: „Сталин съхрани Русия, показа какво означава тя за света. Затова аз като православен християнин и руски патриот се покланям пред Сталин – от бога вожд… Забележете, че това е мнението на човек, който е обявен за светец. Ето и мнението на друг религиозен деец – митрополит Йоан Санктпетербургски: „Сталин ни е даден от Бога, той създаде такава държава, която не само се опитват да разпаднат, но не могат докрай да я развалят… Така че, ако от Божия гледна точка погледнем на Сталин, всъщност той беше специален човек. От Бога даден, от Бога пазен…”

Относно обвинението, че Сталин разрушавал църкви. Оказва се, че Никита Хрушчов е извършил „кръстоносен поход” срещу църквата и по неговото време са разрушени повече църкви отколкото в най-богоборческите времена. В онези времена в репертоара на един от московските театри била свалена комическата опера „Богатири”, което не се случило без намесата на Сталин. В аргументацията се посочвало, че операта „дава антиискорическо издевателско изображение на кръщението на Русия, което е в действителност положителен етап в историята на руския народ”.

Маршал Язов привежда и друг факт: Сталин подписва решението на Политбюро на ЦК от 1939 г., в което се казва: „… да се признае за нецелесъобразна предишната практика на органите на НКВД да арестуват служители на руската православна църква и да преследван вярващите…”

По времето на войната в Съветския съюз са открити 22 хиляди църкви. Сталинската конституция от 1936 г. върнала на слещениците избирателните права, те получили правото да се венчават, да кръщават децата си и да празнуват Пасха…


„Социализма, който той построи… даде на милиони като мене: образование, професия, възможност да се усъвършенстват в професията. При коя друга власт момчето от глухото сибирско село можеше да стане маршал? Ние бяхме десет деца и майка ни почти сама ни отгледа. Баща ни почина рано, по-късно и вторият ни баща загина във Великата отечествена война. Тя ни отгледа всичките и ни изправи на крака…”

„Сталин действително беше за народа нещо като баща. Тази дълбока връзка с вожда си хората чувстват и досега. Затова гласуват за него, рисуват икони и издигат паметници, въпреки колосалната съпротива. Хората тъгуват за миналото величие на страната, по удържаните от Сталин победи, по сигурността, с която народът гледаше в бъдещето, по справедливостта, която цареше тогава в обществото…”

„Сталин отделяше голямо внимание на подготовката на военните кадри. В страната имаше десетки военни училища, няколко академии, включително и Академията на Генералния щаб. Неин началник беше големият военен специалист – Борис М. Шапошников. Сталин много го ценеше и уважаваше. Веднъж той се поинтересува на какво учат бъдещите военачалници и откри, че една трета част от учебния процес е посветена на политическото образование. Такава беше традицията. Сталин собственоръчно зачеркна този раздел и даде указание възникналата празнота да бъде запълнена с военни дисциплини…”

Маршал Язов разказва следната фронтова история: „… Подготвяше нашето контранастъпление. Беше определена датата 19 ноември. Изведнъж, не 17-и вечерта Сталин извика Василевски (Александър Михайлович, началникът на Генщаба) и му показа писмото от командира на четвърти механизиран корпус генерал Волски; този корпус трябваше да се превърне в главната ударна сила на фронта. В писмото се казваше: „Скъпи другарю Сталин! Аз смятам за свой дълг да ви съобща, че не вярвам в успеха на предстоящото настъпление. Ние нямаме достатъчно сили и средства за това. Убеден съм, че няма да успеем да пробием германската отбрана и да изпълним поставената задача…” Сталин се заинтересува що за човек е написал това тревожно писмо. Той получи характеристиката му и поиска да го свържат с Волски и му каза: „Аз мисля, че вие неправилно оценявате нашите и своите възможности. Сигурен съм, че ще се справите с възложените задачи и ще направите всичко, вашият корпус да изпълни набелязаното и да постигне успех… Готови ли сте да направите всичко, което зависи от вас, за да изпълните поставената задача?” Като чу положителния отговор, Сталин спокойно завърши: „Аз вярвам, че вие ще изпълните вашата задача, другарю Волски. Желая ви успех!” … Волски десйтва смело и решително и изпълни поставената задача…

… Има много случаи, когато Сталин поддържаше човека в трудна минута, влизаше в положението му, оказваше му доверие.”

„Как нашите пълководци успяваха да победят германските? Тях ги възпитаваше, издигаше в службата самата атмосфера създадена при Сталин. Главният маршал в артилерията Николай Д. Яковлев отбелязва: „Сталин имаше завидно търпение, съгласяваше се с разумните аргументи. Но когато по обсъждан въпрос се вземаше решението, то беше окончателно.” В книгата си „За артилерията и малко за себе си” Николай Дмитриевич описва съвместната си работа с Върховния главнокомандващ. „Работата във Върховното командване се отличаваше с простота и голяма интелигентност. Никакви показни речи, повишаване на тона, всичките разговори се водеха с половин глас…”

При цялата си строгост Сталин понякога ни даваше уроци за снизходително отношение към малките човешки слабости…”

Днес руските либерали пускат в действие новата си плоча: ние спечелихме войната въпреки Сталин. Жириновски е направо в истерия, опитвайки се да докаже недоказуемото.

Дмитрий Язов: „Всичко е обяснимо. Наближават избори, иска им се в да влязат в Думата, а няма какво ново да предложат на народа. И ето пускат в действие опроверганите небивалици. Неотдавна прочетох книгата на Феликс Чуев за нашия прочут авиоконструктор Сергей В. Илюшин. Там той казва: „Сталин имаше една хубава черта: той не обичаше всякаква там сволоч и много обичаше Русия. Той беше за честните. И възпитаваше надеждните. Затова и побеждавахме.”
„… За Сталин винаги на първо място беше делото и разбира се, човекът, от когото зависеше съдбата на това дело. Известен е следният случай. Върховният главнокомандващ не беше доволен от работата на Главния щаб на Военноморския флот и беше поставен въпросът за смяната му. Препоръчаха адмирал Исаков, но имаше съмнения дали ще утвърдят кандидатурата му. Единият крак на адмирала беше ампутиран. Всичките съмнения се разсеяха, когато Сталин каза: „По-добре е да работим с човек без крак, отколкото с човек без глава…”

„По времето на Елцин внукът на Сталин Евгений Я. Джугашвили – полковник и преподавател във военна академия, се опита да осъди противниците на вожда за клевета. Какви ли не препятствия слагаше пред него тогавашното наше „демократично” правосъдие, включително и до това, че поискаха доказателства дали действиетлно е роднина на вожда. Наложи се внукът на Сталин да отиде в Грузия, да прерови църковните архиви, за да докаже, че през 1907 г. на Сталин му се родил син Яков, чийто наследник е Евгений, внукът му.
„Аз бих искал да се върнем на въпроса за Сталиновите военачалници. Погледнете каква блестяща плеяда от командири отгледа Йосиф Висарионович по времето на войната…”
„През 1937 г. в Москва пристига известният германски писател Лион Фейхтвангер. Размишлявайки за Сталин, той казва: „Скоро човек започва да разбира защо масите не само го уважават, но и го обичат. Той е част от самите тях… Сталин… е не само велик държавен деец, социалист и организатор, но преди всичко – истински човек…”

„В заключение искам да приведа думите на най-възрастния Сталинов съратник – Вячеслав М. Молотов, разжалван от Сталин, което не му пречи да запази верността си към вожда и обективността на оценката за него: „Колкото повече го нападат, толкова повече се издига той… По-последователен, по-талантлив и по-велик човек от Сталин не е имало и няма да има…”

Извадка от форума
„… Според мене, такава фигура като Сталин, има маса недостатъци, но в глобален план тези недостатъци се прекриват от положителните черти. Ето реалните факти. На първо място, неговата колосална работа по превръщането на безграмотната аграрна Русия в една от най-образованите страни в света. Издигането на икономиката, науката и пр. Отбелязвам – и то в най-кратки срокове. Безусловно неговата роля по времето на Великата отечествена война се оказа решаваща за Победата. Неговата твърда и в същото време умна позиция като командващ вдъхваше увереност сред народа в победата. Дори да ги имаше т.нар. наказателни отряди, те изиграха позитивна роля, макар че това звучи жестоко. Не бива да зариваме главите си в пясъка. Впървите години на войната се наблюдаваше колосална деморализация в армията, масово предаване в плен, ние бяхме на ръба на поражението. Но излязохме от това състояние само благодарение на Върховния главнокомандващ…”. / Издателство „Распер“

Няма коментари :

Публикуване на коментар