loading...

петък, 1 май 2015 г.

Един различен поглед: Велики Български Канове

1.Кан Мотун създал най-голямата Империя в Човешката история

Около 198 г. пр. Хр.–Великият Български Владетел кан Мотун(200-174 г. пр. Хр.)-от рода Дуло
(син на Кан Тюмен), завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.

Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: „Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци – за бъде наказан със смърт“).

2. Около 375 години Великия Български Владетел Кан Ишка (110 – 144 г.) – от рода Дуло. управлява Великата Кушанска Империя достигнала най-голямото си могъщество при неговото господстване и обхващаща териториите на днешните държави Афганистан, Таджикистан, Киргизстан, части от Китaи , Казахстан, Узбе-кистан, Туркменистан, Иран, Пакистан и Индия.

3.Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния вожд КАН Атила (434 – 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.При неговото управление Българската империя стига до размери покриващи се с тези на родственика му Кан Мотун.

Летописецът Йордан пише в своята “История на готите”:

”От земята на Българите се разпростря яроста на хуните върху народите”(ГЦ а, 110)

Тази цивилизация Римската империя, както и цялата култура на античността, са се основавали на разточителното използване на робския физически и умствен труд на жителите на завзетите от Рим провинции-Тракия, Галия, днешна Германия и др. Рим управлявал с камшик в него царували неправди и тирания. Жесток бил Рим-“Правото на силния” бил негов девиз.Римския писател Салвиан (V век) пише: “Те търсят при варварите римска човечност , тъй като не могат да понасят варварската безчовечност на римляните…. Те предпочитат да живеят при варварите като роби но фактически свободни, отколкото в римската държава формално свободни но всъщност роби.” Християнските народи отчитайки прегрешенията си относно Христовия морал нарекли Атила-Бич Божи, дошъл да ги наказва.

Кан Атила бил високо надарена личност, притежаващ хунорска държавна мъдрост, древнобългарска култура, дипломатичен такт, пълководен талант и неизтощима енергия.Главната квартира на кан Атила била в центъра на Германия. Някои германски родове давали войници за охрана: Англи-пазители на крайбрежията (от български “Анг”-Вода) и Сакчи-пазители на сушата. След смърта на Атила за да се спасят от преследвания, Англите се преселили на острова и го назовали със служебното си име Англия. Сакчите потънали из дълбините на Германия. Немския народ е съхранил спомен за господството на България в Европа като направил Атила герои в своя епос “Песен за Нибелугите”.

През 451г. кан Атила събрал 150-хилядна армия и от днешна Унгария потеглил за Рим като показал защо бил наречен Атила Страшни. На следващата година превзел Северна Италия с Милано и се отправил за Рим. Апенинските заселници-етруските – тържествено посрещнали българския кан и го помолили да не воюва с тях, като му разказали своето общо българско родословие.Римския император Валент III избягал, далеч а после чрез Папа Лъв I измолил мир. Атила се върнал в двореца си в Панония с голям годишен данък и жена от рода на великите цезари. Духовния водач на християните папа Лъв Велики (395-461г.) лично отива при Атила за да получи легитимност за властта си над Рим, която ще продължи през следващите хиляда години. Дотогава кан Атила успял да подчини територии простиращи се от Франция до Китай.При неговото управление Българската империя стига до размери, значително надвишаващи всички други империи в световната история.

Всеобщата убеденост на Римските дипломати в Константинопол които предричат в сената че след като превзе с лекота Персия и Мидия, кан Атила ще се върне като господар на Рим, а не познаващата поражение българска империя ще покори целия свят била опровергана след неговата внезапна смърт.
През 453г. Атила внезапно почива след сватбения си пир без да успее да изпълни мечтата си за създаване на световна държава. Българите устроили грандиозен потресаващ погребален ритуал. Отрязали косите си и наранили лицата си, за да оплачат своя вожд с кръв. В копринена палатка насред полето положили тялото на вожда си в златен, сребърен и железен ковчег. След неговата смърт Българската империя рухнала нямал го обединителя. Скоро след това обаче пълководеца на Кан Атила-Одоакър изпълнил неговата цел, довършвайки Римската империя през 476г.

Така един трак-Спартак-разклати основите на империята, а един Българин-Атила-я довърши, ликвидирайки с това робството в стария свят. След неговата внезапна смърт, избухналият спор между неговите наследници за подялба на необятните владения, довежда до неочаквано бърз крах на Атиловата държава. Фаталната битка през 454 год.при река Недава в Панония, където пада убит от гепидите /германско племе/ най-големият син на Атила Елак (453 – 454 год.), отприщва небивала борба сред безброй народи за преразпределение на европейските територии. Европа попада във водовъртеж от големи и малки народи търсещи собствено място под слънцето. В своята “История на готите” летописецът Йордан (VI век) образно описва внезапната гибел на Атиловата империя като прави сравнение с раздробяване на единно тяло на отделни членове, които след отсичането на главата “се опълчват един срещу друг и искат да се унищожат взаимно”. Йордан заключава: “Така отстъпили хуните, пред които сякаш отстъпвала вселената. Толкова гибелно нещо е раздорът, че тези, които обединени били страшилище, разединени се сгромолясали”.

Раковски пише: “Старопланинските българи после смъртта Атилова съставиха тутакси едно велико и силно царство и Атиловите наследници не са друго освен българските царе Боян, Забер кан, Кубрат, Крум и прочие.Велики Български Канове

1.Кан Мотун създал най голямата Империя в Човешката история

Около 198 г. пр. Хр.–Великият Български Владетел кан Мотун(200-174 г. пр. Хр.)-от рода Дуло
(син на Кан Тюмен), завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.

Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: „Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци – за бъде наказан със смърт“).

2. Около 375 години Великия Български Владетел Кан Ишка (110 – 144 г.) – от рода Дуло. управлява Великата Кушанска Империя достигнала най-голямото си могъщество при неговото господстване и обхващаща териториите на днешните държави Афганистан, Таджикистан, Киргизстан, части от Китaи , Казахстан, Узбе-кистан, Туркменистан, Иран, Пакистан и Индия.

3.Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния вожд КАН Атила (434 – 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.При неговото управление Българската империя стига до размери покриващи се с тези на родственика му Кан Мотун.

Летописецът Йордан пише в своята “История на готите”:

”От земята на Българите се разпростря яроста на хуните върху народите”(ГЦ а, 110)

Тази цивилизация Римската империя, както и цялата култура на античността, са се основавали на разточителното използване на робския физически и умствен труд на жителите на завзетите от Рим провинции-Тракия, Галия, днешна Германия и др. Рим управлявал с камшик в него царували неправди и тирания. Жесток бил Рим-“Правото на силния” бил негов девиз.Римския писател Салвиан (V век) пише: “Те търсят при варварите римска човечност , тъй като не могат да понасят варварската безчовечност на римляните…. Те предпочитат да живеят при варварите като роби но фактически свободни, отколкото в римската държава формално свободни но всъщност роби.” Християнските народи отчитайки прегрешенията си относно Христовия морал нарекли Атила-Бич Божи, дошъл да ги наказва.

Кан Атила бил високо надарена личност, притежаващ хунорска държавна мъдрост, древнобългарска култура, дипломатичен такт, пълководен талант и неизтощима енергия.Главната квартира на кан Атила била в центъра на Германия. Някои германски родове давали войници за охрана: Англи-пазители на крайбрежията (от български “Анг”-Вода) и Сакчи-пазители на сушата. След смърта на Атила за да се спасят от преследвания, Англите се преселили на острова и го назовали със служебното си име Англия. Сакчите потънали из дълбините на Германия. Немския народ е съхранил спомен за господството на България в Европа като направил Атила герои в своя епос “Песен за Нибелугите”.

През 451г. кан Атила събрал 150-хилядна армия и от днешна Унгария потеглил за Рим като показал защо бил наречен Атила Страшни. На следващата година превзел Северна Италия с Милано и се отправил за Рим. Апенинските заселници-етруските – тържествено посрещнали българския кан и го помолили да не воюва с тях, като му разказали своето общо българско родословие. 

Римският император Валент III избягал, далеч а после чрез Папа Лъв I измолил мир. Атила се върнал в двореца си в Панония с голям годишен данък и жена от рода на великите цезари. Духовния водач на християните папа Лъв Велики (395-461г.) лично отива при Атила за да получи легитимност за властта си над Рим, която ще продължи през следващите хиляда години. Дотогава кан Атила успял да подчини територии простиращи се от Франция до Китай. 
При неговото управление Българската империя стига до размери, значително надвишаващи всички други империи в световната история. Всеобщата убеденост на Римските дипломати в Константинопол които предричат в сената че след като превзе с лекота Персия и Мидия, кан Атила ще се върне като господар на Рим, а не познаващата поражение българска империя ще покори целия свят била опровергана след неговата внезапна смърт.

През 453г. Атила внезапно почива след сватбения си пир без да успее да изпълни мечтата си за създаване на световна държава. Българите устроили грандиозен потресаващ погребален ритуал. Отрязали косите си и наранили лицата си, за да оплачат своя вожд с кръв. В копринена палатка насред полето положили тялото на вожда си в златен, сребърен и железен ковчег. След неговата смърт Българската империя рухнала нямал го обединителя. Скоро след това обаче пълководеца на Кан Атила-Одоакър изпълнил неговата цел, довършвайки Римската империя през 476г.
Така един трак-Спартак-разклати основите на империята, а един Българин-Атила-я довърши, ликвидирайки с това робството в стария свят. След неговата внезапна смърт, избухналият спор между неговите наследници за подялба на необятните владения, довежда до неочаквано бърз крах на Атиловата държава. Фаталната битка през 454 год.при река Недава в Панония, където пада убит от гепидите /германско племе/ най-големият син на Атила Елак (453 – 454 год.), отприщва небивала борба сред безброй народи за преразпределение на европейските територии. Европа попада във водовъртеж от големи и малки народи търсещи собствено място под слънцето. В своята “История на готите” летописецът Йордан (VI век) образно описва внезапната гибел на Атиловата империя като прави сравнение с раздробяване на единно тяло на отделни членове, които след отсичането на главата “се опълчват един срещу друг и искат да се унищожат взаимно”. Йордан заключава: “Така отстъпили хуните, пред които сякаш отстъпвала вселената. Толкова гибелно нещо е раздорът, че тези, които обединени били страшилище, разединени се сгромолясали”.

Раковски пише: “Старопланинските българи после смъртта Атилова съставиха тутакси едно велико и силно царство и Атиловите наследници не са друго освен българските царе Боян, Забер кан, Кубрат, Крум и прочие.

Източник: svetlanda.com




Няма коментари :

Публикуване на коментар