ДОКАЗАНО: САЩ стоят зад Ислямска държава, доставят им оръжия

Информациите, че американски и британски самолети, превозващи оръжия за "Ислямска държава", са били свалени от иракските сили, бяха посрещнати с шок и отричане в западните страни. Малцина в Близкия изток се съмняват, че Вашингтон играе "двойна игра" със своите прокси-армии в Сирия. Но някои от основните митове продължават да властват сред значително по-невежата западната публика.

A централният мит е, че Вашингтон сега въоръжава "умерени сирийски бунтовници", за да свали сирийското правителство и да победи "екстремистки бунтовници".

Това твърдение придоби по-голямо значение през 2014 г., когато оправданието на САЩ за агресия срещу Сирия се промени от "хуманитарна интервенция" на "война срещу тероризма" по терминологията на Буш. Конкретният спор е дали терористичните групи, подобни на Ал Кайда (особено Джабат Ал Нусра и "Ислямска държава"), възникнаха като един вид естествена реакция на непрекъснатите интервенции на САЩ, или в действителност са платени агенти на Вашингтон.

Със сигурност видни лидери на "Ислямска държава" са лежали в американските затвори. За лидера на "Ислямска държава" Ибрахим ал-Бадри (известен още като Абу Бакр ал Багдади) се твърди, че е бил държан между една и две години в лагера Бука в Ирак. През 2006 г., когато ал Багдади и други бяха освободени, администрацията на Буш обяви своя план за "Новия Близък Изток". План, който се оказва, че включва сектантско насилие като част от един процес на "творческо разрушаване" на региона. Според статията на Сиймор Хърш от 2007 г., озаглавена "Пренасочване", САЩ използват "умерените сунитски държави", не на последно място саудитците, за да съхранят шиитските придобивки в Ирак, предизвикани от нахлуването на САЩ през 2003 г. Тези "умерени сунитски сили" извършват нелегални операции, за да отслабят Иран и Хизбула, които са ключови врагове на Израел. Това доведе до сближаване на саудитците с Израел, тъй като и двете страни се страхуват от Иран.

Макар че има твърдения, че "халифът" на "Ислямска държава" Ал Багдади е обучен агент на ЦРУ или Мосад, те все още не са подкрепени с убедителни доказателства. Със сигурност има основания за подозрение, но наличието на независими доказателства е важно в контекста на предполагаемата "война" на САЩ срещу "Ислямска държава".

Какви са тогава по-сериозните доказателства за тайни връзки на Вашингтон с "Ислямска държава"?

Преди всичко това са признанията на висши американски представители, че ключови съюзници на САЩ подкрепят тази екстремистка групировка. През септември 2014 г. генерал Мартин Демпси, командващ на американската армия, заяви пред американския Конгрес: "Знам, че наши основни арабски съюзници финансират Ислямска държава".

Сенатор Линдзи Греъм, член на сенатската комсия по военните въпроси, отвърна: "Те ги финансират, защото Свободната сирийска армия не може да се бори с Асад, те се опитват да победят Асад (б.ред. сирийският президент)".

Месец по-късно вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън отиде една стъпка по-нататък, като обясни, че Турция, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия "са толкова решени да свалят Асад ... че наливат стотици милиони долари и десетки, хиляди тонове оръжия във всеки, който е готов да се бие с Асад ... [включително] Ал Нусра и Ал Кайда и джихадисти, идващи от други части на света ... [и след това] тази фасада, наречена "Ислямска държава". Изявленията на Байдън се стремяха да освободят САЩ от отговорност за тази операция, като че Вашингтон няма вина за действията на своите ключови съюзници. Тези твърдения просто не издържат.

Отношенията на Вашингтон със саудитците, като основна сила в региона, насочена по-специално срещу арабския национализъм, датира от 1950 г., когато Уинстън Чърчил запознава саудитския крал с президента Айзенхауер. По това време Вашингтон е искал да постави саудитския крал като съперник на египетския президент Насър.

Съвсем наскоро, британският генерал Джонатан Шоу призна приноса на екстремистката идеология на Саудитска Арабия: "Уахабитския салафизъм е бомба със закъснител, замаскирана като образование. И се финансира от Саудитска Арабия и Катар ", каза Шоу.

Други доказателства подкопават западните опити да се очертава разлика между "умерените бунтовници", сега открито въоръжавани и обучавани от САЩ, и екстремистки групи като Джабат Ал Нусра и "Ислямска държава". Макар че наистина е имало някакво съперничество между тях (подчертано от базираната в Лондон и близка до Мюсюлманско братство Сирийска обсерватория за правата на човека), липсата на реална идеологическа разлика най-добре се вижда от сътрудничеството и сливанията на тези групи. Когато "Ислямска държава" дойде от Ирак през 2013 г., нейните сирийски бази като цяло останаха в източната част на Сирия. Джабат Ал Нусра (официалният клон на Ал Кайда в Сирия, от който "Ислямска държава" се отдели) е работила съвместно със сирийски ислямистки групировки в Западна Сирия в продължение на няколко години.

Геноцидното мото на сирийските ислямисти "Християните до Бейрут, а алевитите в гроба", използван много пъти през 2011 г. от бригадата Фарук, се възприема от групите на Ал Кайда. Фарук (някога най-голямата групировка на Свободната сирийска армия") наистина избива много християни и алевити и осъществява етническо прочистване. Дългосрочно сътрудничество между тези "умерени бунтовници" и външната Джабат Ал Нусра е налице в района на Дераа в южната част, в Хомс-Идлиб, по протежение на границата с Турция и в района на Алепо. Наименованието „Джабат Ал Нусра” всъщност означава "подкрепящ фронт" - тоест подкрепа за сирийските ислямисти. Когато през декември 2012 г. Джабат Ал Нусра беше забранена в различни страни, 29 от тези групировки декларираха своята солидарност: "Ние всички сме Джабат Ал Нусра".

След разпадането на "Свободната сирийска армия", сътрудничеството между Ал Нусра и по-новите, подкрепяни от САЩ и Саудитска Арабия, групировки (Дауд, Ислямски фронт, Сирийския революционен фронт и Харакат Хазм) помогна да се привлече вниманието към подкрепата на Израел за Ал Нусра в окупираните Голански възвишения. От 2013 г. е имало много случаи, в които "бунтовници", включително тези от Ал Нусра, са лекувани в израелски болници. Министър-председателят Нетаняху дори даде публичност на посещението си при ранени "бунтовници" в началото на 2014 г., което доведе до публично оповестената благодарност от базирания в Турция "бунтовнически" лидер, Мохамед Бади (февруари 2014 г.).

Изкуственото разграничение между "бунтовнически" и "екстремистки" групировки изглежда нелепо на фона на множеството информации за големи дезертьорство и предаване на оръжия. През юли 2014 г. хиляда въоръжени мъже от бригадата Дауд се присъединиха към "Ислямска държава" в Рака. През ноември е регистрирано дезертьорство от Сирийския революционен фронт и присъединяване към Джабат Ал Нусра. През декември, Адил Ал-Шишакли, представител на Съвета за сътрудничество в Залива на действащата в изгнание "Сирийска национална коалиция", заяви: "опозиционни бойци все по-често се присъединяват към "Ислямска държава" по финансови причини ".

По същото време, се съобщава, че "бунтовници" от района на Голанските възвишения, контролирани от Израел, са избягали в "Ислямска държава", която по това време започва да установява присъствие в южна Сирия. След това, в началото на 2015 г., три хиляди "умерени бунтовници" от подкрепяната от САЩ групировка Харакат Хазм се присъединиха към Джабат Ал Нусра заедно с голямо количество американски оръжия, включително противотанкови оръжия. "Ислямска държава" вече е придобивала американски оръжия с други средства и в Ирак, и в Сирия, както беше съобщено през юли, септември и октомври 2014 г. По това време се появи информация за сключване на "пакт за ненападение" в южната част на Хаджар ал-Aсад между "умерените бунтовници" и "Ислямска държава", тъй като и двете страни признат за общ враг в Сирия: "режима Nussayri", сектантски термин, с който се обозначават мюсюлмани вероотстъпници.

Появиха се съобщения, че "Ислямска държава" е купила оръжия от "бунтовниците". През декември 2014 имаше информации в западни медии за тайни американски доставки на тежко въоръжение от Либия за "сирийските бунтовници" и за придобиване на противотанкови оръжия от страна на Джабат Ал Нусра, които са били доставени на Харакат Хазм. Видео, публикувано от Ал Нусра, показа тези оръжия да се използват при завземане на сирийските военни бази Уади Деиф и Хамидие в провинция Идлиб. Подкрепата на "Ислямска държава" от "ключовите арабски съюзници" и интензивното сътрудничество между въоръжените от САЩ "умерени бунтовници" и "Ислямска държава", правят логично предположението, че полетите на САЩ и "коалицията" до районите, контролирани от "Ислямска държава" (уж за удар срещу екстремистите ), може да са се превърнали в прикритие за тайни канали за снабдяване. Точно това твърдяха високопоставени иракски източници в края на 2014 г. и началото на 2015 г.

Така например, иракски и ирански медии съобщиха през януари т.г., че иракският депутат Маджид ал-Грауи е обявил, че "американски самолет е хвърлил товар от оръжия и оборудване на бойците от групировка на "Ислямска държава" в района на Ал-Дур в провинция Саладин". Публикувани бяха снимки как "Ислямска държава" прибира на оръжията. САЩ признаха този факт, но обявиха, че е станала "грешка".

През февруари иракският депутат Хакем Ал Замели каза, че иракската армия е свалила два британски самолета, които са носели оръжие за "Ислямска държава" в провинция Ал Анбар. Отново бяха публикувани снимки на свалените самолети. "В зоните, освободени от контрола на "Ислямска държава" в района на Aл-Багдади," открихме оръжия, произведени в САЩ, в европейски страни и Израел", заяви Ал Замели.

Новинарският сайт Ал-Ахад цитира ръководителя на Регионалния съвет в Ал-Анбар Халаф Тармуз, който твърди, че самолет на САЩ е доставил на терористичната организация "Ислямска държава" оръжие и боеприпаси в провинция Саладин.

Също през февруари иракските милиции Ал-Хашад Aл-Шаби заявиха, че са свалили хеликоптер на американската армия, който е пренасял оръжие за "Ислямска държава" в западните части на района на Ал Багдади в провинция Ал Анбар. Тази информация също беше придружена със снимков материал.

След това иракските сили за борба с тероризма съобщиха, че са арестували "четирима чужденци, които са били военни съветници на "Ислямска държава", трима от които са американски и израелски граждани.

Досега западните медии избягват тези истории, защото те да много вредни за западния наратив за събитията в Близкия изток.

В Либия, ключовият съюзник на САЩ в свалянето на правителството на Кадафи, се обяви наскоро за ръководител на "Ислямска държава" в Северна Африка. Абдел Хаким Белхадж е лежал в американски затвори няколко години, а след това "внесен" в Либия на Кадафи, където е издирван за терористични актове. Като бивш ръководител на свързаната с Ал Кайда Либийска ислямска бойна група, а след това на базираната в Триполи групировка "Либийска Зора", Белхадж е защитаван от Вашингтон и хвален от американските конгресмени Джон Маккейн и Линдзи Греъм.

В ход е смекчаване на имиджа на Ал Кайда. Появиха се информации, че Джабат Ал Нусра обмисля да намали връзките си с Ал Кайда, за да улесни спонсора Катар да увеличи тяхното финансиране. Списание "Форин афеърс" във Вашингтон дори публикува проучване, което твърди, че бойците на "Ислямска държава" били "изненадващо подкрепящи демокрацията". След всички кланета, които бяха отразени в медиите, подобни твърдения не могат да се приемат за кредибилни.

Сирийската армия постепенно си връща Алепо, въпреки враждебните доставки от Турция и южна Сирия и подкрепата на Йордания и Израел за сектантските групировки. Границата с Ливан е до голяма степен под контрола на сирийската армия и Хизбула. На изток сирийската армия и нейните местни съюзници контролират по-голямата част от Хасака и Деир е-Зур, а превземането на Рака тепърва предстои.

Опитът на НАТО да свали сирийското правителство се провали. И все пак насилствената дестабилизация продължава. Доказателствата за тайните отношения между Вашингтон и "Ислямска държава" са съществени и помагат да се обясни защо сирийският заместник-външен министър Фейсал Микдад нарече "козметична" войната между Вашингтон и "Ислямска държава". Екстремистката групировка е опора на Вашингтон в региона, която отслабва Сирия и Ирак. Тяхната "война" срещу "Ислямска държава е неефективна. По данни на Jane’s Terrorism and Insurgent database атаки и убийствата, извършени от "Ислямска държава" в Ирак бележат значителен ръст след въздушните атаки на САЩ.

Основната част от военните действия срещу "Ислямска държава" се извършват от сирийската армия, а напоследък и от иракските въоръжени сили с иранска подкрепа. Всичко това се съобщава превратно в западните медии. Същите медии, които тържествуват, че "Ислямска държава" убива сирийски войници, едновременно твърдят и че сирийската армия не се сражава с групировката. Това "нежелание", в което обвиняват Сирия, всъщност беше част от оправданието за американските бомбардировки срещу страната. Въпреки че със сигурност сирийските приоритети са основно в гъсто населената западна част на страната, от местните медии става ясно, че най-малко от началото на 2014 г. Сирийската арабска армия е основната сила, ангажирана във войната с "Ислямска държава" в Хасака, Рака и Деир е-Зур. Информация на Ройтерс от март 2015 г. признава, че сирийската армия е елиминирала двама командири на "Ислямска държава" (включително Дийб Хеджиан Ал Отайби) заедно с още 24 бойци в Хамади Омар.

По-тясното сътрудничество между Иран, Ирак, Сирия и Хизбула в Ливан е анатема за Израел, Саудитска Арабия и Вашингтон, но това се случва. Това не е сектантско разделение а по-скоро е на базата на някои ясни взаимни интереси, не на последно място да се сложи край на сектантския (Такфири) тероризъм. Логично при последната офанзива на иракската армия срещу контролирания от "Ислямска държава" Тикрит, иранските военни се очертаха като основен партньор на Ирак.

Вашингтон беше изолиран, предизвиквайки ужас в американските медии. Генерал Касем Сюлеймани, ръководител на иранската Quds Force, е водеща фигура в операцията в Тикрит. Десетилетие след плановете на Вашингтон за "творческо разрушаване", насочени към намаляване на иранското влияние в Ирак, статия в списание Foreign Policy се оплаква, че влиянието на Иран е в "най-високата си точка за последните почти четири века".

Източник: globalresearch.ca, Превод: Хаштаг-BG