loading...

неделя, 1 март 2015 г.

Рая се казва първият остров

Хакуна матата, казваше след всяка песен черничкото момче на сцената в бар-ресторанта. Пееха двама мъже и една жена – от Танзания. Бях го чувал, но не знаех къде. Оказа се песен от „Цар Лъв”.  Превежда се „Никакви грижи”.

Нямай грижи, пишеше и на бялата дъска в училището на Галя. На английски.
След края на курса, на празненството в хотела на съученика ни Емо, си говорехме за екскурзия в Австралия. При пингвините. В Австралия не отидохме, ама ходихме в Тайланд.
Като се върнах, колегите ме засипаха с въпроси. Как беше там, колко струваше, хвана ли си гадже, в какъв хотел спахте, храната скъпа ли е.
Най-хубавия, искрен и чист въпрос ми зададе Елица.
Цецо, как беше в рая?

Пясък като брашно


Рая се казва първият остров, на който ходихме. С лодка, speedboat на английски. Екскурзоводът ни почти не се справяше с английския.
Понеже всяка сутрин от хотелите тръгват десетки екскурзии, на пристанището обозначават различните групи. На нашето пурпурно (лилаво) картонче пишеше GR (от Group). Екскурзоводът или нещо не беше разбрал, или е чул думата от някой турист и я усвоил по своя си тайландски начин. Така станахме Purpun Team.

Лодката подскача по 3-4 метра, което означава, че през цялото пътуване те пръскат дебели струи вода. Галя и Вили се скъсаха да крещят отзад.
Островът е рай. Пясъкът от корали е толкова фин, че си заравяш краката в брашно. Слънцето пече яко – 35 градуса. Не седяхме много на плажа, а и във водата нямаше почти никакви риби. Остри камъни.
Закараха ни с един трактор да обядваме във вътрешността – ананаси, диня, риба, пиле с ориз. Беше много вкусно, а момичетата си харесаха бармана. Слаб, с атлетично тяло и къдрава буйна коса. На скалите над морето имаше хамак и дървена глава на вещица с черни плитки. Всички се изредихме да се снимаме.

2 минути на лоста
Като се върнахме, ходих да тренирам при Емо. Хотелски фитнес, няма дори лежанка. Запознах се с французин,  говорихме си за Кантона. Изглеждаше як и го пратих на най-известната улица в курорта Патонг: Бангла. Има един лост,  трябва да се задържиш увиснал две минути. Ако успееш, печелиш бутилка уиски. Пробвах се още първата вечер, но направих само 50 секунди. Оказа се много по-трудно, отколкото си мислех. Лостът е дебел, хлъзгав и се върти. До теб една мацка пуска хронометър и крещи пред тълпата.  Не вярвам някой чужденец да е печелил уискито. Рекордът бил минута и половина.

След лоста с Емо ходихме на бар - вътре е пълно с тайландки. Въртят се на коловете, без да се събличат.  С памук ти взимат парите. Ако поискаш, носят една игра - „Make it four”. Подобно на морски шах, но трябва да направиш редичка от четири пулчета едно до друго – по вертикала, хоризонтала или диагонала.  Ако я биеш, пиеш текила на аванта. Ако тя победи, ти купуваш. Текилата струва 160 бата, около 8 лв. От 20 игри спечелих само 2. Емо обаче ги бие редовно.
През острова минават около 2 млн. туристи годишно. Всеки оставя около 1000 долара. Парите май не отиват в хората, защото почти всички изглеждат бедни. Придвижват се само с моторчета. Ако имат кола, значи са богати. Знаци „стоп” не видях, нямаше и табели „забранено”.
В Тайланд мирише на канализация, пари и секс. Колко тъжна физиономия направи момичето, когато загуби и трябваше да му купи текила. 160 бата са бая пари за нея. Емо й ги опрости.
На гърдите на тайландката, с която аз играх, беше закачена бележка: 30 000 бата за мен и такси. Не струват толкова. Колко - разбрах последната вечер.

Къде е Монголия


На следващата вечер ходихме в друг бар: четирима мъже. Нямаше пилони за танцуване, но веднага ни се лепнаха 4 момичета. Едната малко приличаше на травестит, май беше шефката. Поне 10 минути се опитваха да познаят откъде сме. Редовните въпроси са: Откъде си и на колко години си. Повечето от тях казват, че са на около 30, но изглеждат по-млади. Парадоксът е, че възрастните в Тайланд наистина изглеждат възрастни. От едни години нататък сякаш рязко се състаряват.

Най-после познаха, че сме от България, макар че не съм сигурен дали разбраха къде е това. Стори ми се, че не правят разлика между България и Монголия. Не им се смея - и аз не различавам много-много Лаос и Виетнам.
Откъде сме позна най-красивото момиче – леко пълно, но по свой начин сексапилно. Пърхаше готино с миглите си и веднага си качи краката върху мен. Накара ме да играем на друга игра: Джакпот.

Хвърляш две зарчета и отваряш квадратчето, на което отговаря сборът им, или квадратче с една от цифрите на двете зарчета. По-скоро е на късмет, макар че е по-умно да отваряш първо големите и малките цифри. Когато си тръгвахме, ми се хвърли на врата. Тайландците не са сиви. Като те харесват, дори да е ясно, че е за пари, го показват. Искрено, учтиво и топло.
Друг бар се намира на покрива на един хотел. Отсрещният хотел се казва Sleep with me. Собственикът на бара е руснак. Онази вечер имаше два басейна: един гумен с пяна и един обикновен. Момичетата си спретнаха голямо шоу в пяната. Появиха се и няколко тайландки по бели бански, които работят като fishing girls.

Ходихме още веднъж. Тогава се запознахме с една от сервитьорките. Дойде при нас, личеше си, че е от любезност, а не по задължение, за да ни попита дали имаме нужда от нещо. Каза, че работи по 6 дни в седмицата, по цяла нощ. След това спи до един часа, а в свободния си ден чисти.
Разказа го забавно, с усмивка, без да се оплаква. Тайландците са щастливи и си личи по езика на тялото им, очите и усмивките им. На тръгване Емо се пошегува, че искам да се оженя за нея. Спонтанно ми се хвърли с писъци на врата.

Стюардесите


Самолетът на Катар Еъруейс летеше на 11 000 метра. Една колежка ми каза, че има приятел в авиокомпанията. Висок и красив. Не го видях, обслужваха ни предимно жени. Никоя не беше от Катар, но не можех да определя от къде са. Онази екзотична красота на хората, в които са събрани черти от 4-5 народности. В тях имаше малко китайско, малко европейско, може би капчица африканско. Държаха се мило. Не си чупиха краката да ни обслужват, но и не летяхме в първа или бизнес класа. В Катар трябваше да намерим как да стигнем до хотела, защото се налагаше да нощуваме там до следващия полет. На гишето за трансферите май не бяха катарци. Упътиха ни сравнително бързо.

На гишетата за имиграция ни посрещнаха местни, облечени в техните чаршафи. Гледаха ни надменно, от високо. И аз не ги харесах. Служителят на хотел „Сенчъри” ни накара да чакаме повече от десет минути на пейките, и то в 11 часа вечерта. Писна ми и тръгнах към него. „Веднага, веднага”, разбърза се той и след няколко минути бяхме в буса. Не ми се стори много топло. Покрай пътя се виждаха само пясъци и тук-таме някоя палма. Хотелът не беше чак толкова хубав, колкото очакваш от Катар и не ни дадоха закуска. Намираше се в краен квартал, тип „Дружба”. Във фоайето имаше хубави цветя, огромен полилей и портрети на управляващите шейхове Ал Тани.


Хляб и риба

На третия ден ходихме с лодка на най-хубавия плаж: Фрийдъм бийч. Хранихме рибите с хляб от ръцете си, снимахме се на скалите и играхме волейбол. До острова отидохме с друг тип лодка: longtail boat. Перката на двигателя е закачена за дълъг лост, който капитанът управлява от задната част на лодката. Движи се по-бавно и не пръска толкова. На едно от момичетата й падна шапката във водата и той веднага обърна, за да я вземем. Без въпроси. Още едно доказателство за любезностата  на местните. Дадохме му бакшиш над 2800-те бата, за които се бяхме разбрали.

На острова ядохме в ресторант под един навес. Тъй като няма сухоземна връзка, си поръчваш веднага, след като пристигнеш. На табелата пише Please order in advance.

Основното ядене в Тайланд е риба и една супа, която наричат „Том ям”. Правят я или с пиле, или с морски дарове: скариди, октопод, калмари. Дават много ориз, макар че понякога яко го бутат с едни червени чушлета. Много люти. „Да знаете, че е spicy”, предупреждават сервитьорите. Понеже някои чужденци обичат люто, а други не, често се чува, Same same, but different. Демек  – като неговото, ама не е толкова люто.
Плодовете са диня (пъпеши няма), ананас, кокос, манго, папая, помело, портокали. Киви също нямаше. Сока от портокал на много места го правят от мандарини. Бананите са два вида: едни малко по-големи и едни като китайски пишки.

Mr Boom Boom

Определихме си един ден да обиколим острова с такси. 60 процента от колите са Тойота. Останалите са Исузу, Хонда, Мазда и Мицубиши. BMW видях две, Мерцедес - само един.
Има два вида таксита. Едните се казват Tuk Tuk, марка Дайхацу. В повечето от тях са качeни десетина шарени колони, а отвън целите са в светлини. Бучи Waka, Waka и „Ракия и салата” (Nosa nosa). Струват 200 бата, но не може да изкачат хълма, обясни ни Той. Той е тя – работи като туристически агент. Наехме един сладур с другия тип такси – бус Тойота. Доколкото разбрах, се казва Бум.

С Галя веднага го кръстихме Mr Boom Boom. Тя го пита колко ще струва. Up to you, отговори той (Вие преценете). Дадохме му 1500 бата и 300 бакшиш. Справедлива цена за около 6 часа обикаляне.  Води ни на тигрите (Tiger Kingdom) - зоопарк, където се снимаш с жив тигър - чувствах се като натрапник, Ботаническата градина, Големия Буда – 45 метрова статуя, която още се строи, и Bird show. Около 4 часа следобед ни закара в един ресторант да обядваме-вечеряме. Галя го покани с нас, но той отказа. Учтиво пази дистанция, каза някой. Не бях убеден - мисля, че го беше срам, нямаше пари да се храни в този ресторант (тайландците ядат риба и морски дарове от едни колички край улиците. По-евтино е. Хубава вечеря на нас ни струваше около 16-17 лв) или нашата култура и компания са му странни.

Най-вкусна храната беше на един плаж, където имаше само камъни. Не знам защо са го кръстили Парадайз бийч. Сервитьорчето се казва Боби, има татуировка на Манчестър Юнайтед на китката. Предишната вечер им бяха изтеглили жребия за купата, с Арсенал. Казах му го. Ще ги бием, отговори ми усмихнат той. Боби направи голямо шоу. Опитваше се да ни запомни имената, ама нямаше начин да успее. Кръсти Емил – Имейл. Обявих  му, че и аз се казвам Боби. Като си тръгвахме, се снимахме – една от най-хубавите ми снимки.
На връщане пак се удивихме от отлива – водата се дърпа поне 15 метра навътре. На Черно море не съм виждал такова нещо. Интересно е, че не мирише на море. Може би защото няма водорасли.

007

Ходихме и на „Джеймс Бонд”. Пътувахме с корабче и обядвахме на палубата. Това не е истинското му име. Казва се Као Пинг Кан, но всичко го наричат така, след като през 1974 година там снимат филма „Мъжът със златната пушка”. По пътя спряхме на остров Лава. С Димчо отидохме до брега с кану. Водата беше спокойна, но се движихме бавно. Има си пиниз и доста гребах, докато стигнем, но не бях уморен. След толкова забавления, хубава храна и шоу умората не е като в България. На острова се снимахме на една люлка и като маймуни по дърветата, а аз написах в пясъка К... за Левски.

Най-известното място на „Джеймс Бонд” е скала, която се издига отвесно от плиткото море на около 30 метра. Останалото са сергии. Имах чувството, че влизаме в резерват и пикаем на природата.

Екскурзоводът се казваше Мики. Каза да го наричаме Мики Маус. Единственият, който говореше приличен английски. Разбира се и с птиците. На път за „Джеймс Бонд” извади една свирка и кофа с пилешко и почна да свири. След 2-3 минути долетяха поне 10 орела.
Не се сдържах и го питах „Мики, обичаш ли котки” (На острова видях поне 50 котки. Само една беше по-пълна, на останалите им се брояха ребрата). Не ме разбра. „Нали си Мики Маус”. Усмихна се корпоративно. Явно тъп въпрос.

От острова ни върнаха на корабчето с longtail boat. Капитанът беше начумерен, пушеше цигара по морски – в ъгълчето на устата. Може би третият или четвъртият сърдит местен, който видях. Едната беше главната героиня в пинг понг шоуто, другата - една продавачка, която ни се развика, че само гледаме и питаме, без да купуваме, а третата - сервитьорката в кръчмата на плажа, където ходихме последната вечер.

Мики ни организира и пътуване с канута. Возеха ни местни – облечени с анцузи. Нашият ни прекара през нещо като пещери под скалите. Показа ни малки рачета, които се катереха от водата по камъните на няколко сантиметра от нас, пираня, изрисувана от природата в скалата, горила и един слон.
Последната ни екскурзия беше на Пипитата. Беше пълно с хора. Може би 300-400. Плажчето е малко, около 40 метра, като се ходи леко във вътрешността за тоалетната. В заливчето се влиза покрай две отвесни скали. Тук е сниман „Плажът” с Леонардо Ди Каприо. След приключването на снимките се водят дела, че кинаджиите навредили на девствената природа. За трети път се чувствах по същия начин.

Пинг понг


Бангла е улицата с най-много банкомати на линеен метър в света. Не е като да няма за какво да си похарчиш парите. На всяка крачка те дърпат за пинг понг шоу. Знаехме за какво говорят и една вечер отидохме с Димчо, Дани и Красен. Момчето, което ни заведе, обясняваше за фрий ентри и че можем да стоим две минути, без да плащаме. Още като дойде сервитьорката, стана ясно, че са ни излъгали като последните балъци. Ако искате, стойте две минути и си тръгвайте, но шоуто още не е почнало, каза тя. Трябваше да поръчаме, за да останем. Бирата е по 900 бата, около 45 лв. Знаехме, че струва толкова от Евлоги, приятел на Емо и чичо Венци, който също идва редовно на почивка в Тайланд. Тази година бил там, но седял малко и отишъл на лагер в Анталия със Славия.
Не искахме да плащаме толкова.
„Скъпо ли е”, попита тя.
Много.

„Добре, взимате четири бири за 1800 бата и давате 100 бата за заведението”. Дадох й 2100 и си ги прибра в циците. 
Във всяко заведение ти връщат рестото и ако искаш, ти трябва да им го дадеш обратно, ми беше казал Емо. Очевидно не и на „пинг понг”. Любопитството струва пари.
Първи излязоха 4 мацки с малки гърди, които се кълчеха бавно. Не бяха секси. После се появи една, която Красен и Дани сполучливо оприличиха на глиган. Грозна и дебела. Извади свирка, вдигна нагоре нещо като къса рокличка, която й покрива долната част на корема, и си я набута. Напъна се и и верно свирна. За да докаже, че няма измама, хвана едно момче да я лапне. И оня свирна.

После изкара четирима на сцената: три момчета и една мацка и ги накара да лапнат едни балони. Легна, мушна стрелички в свирката и почна да ги изстрелва. Три балона ги спука от първия опит, за единия стреля два пъти.

В паузата излязоха по-готини мацки, хванаха четирима и ги изведоха на сцената. Легнаха на диванчето и се съблякоха една по една. Започнаха да пускат резенчета плодове по коремчетата и гръбчетата си, май бяха ананаси. Трябваше да ги лапнат само с уста, с ръце зад гърба. Мацките се извиваха - а наляво, а надясно. Едната започна да върти съблазнително резенчето с оня поглед и да го сваля надолу. Пусна го в последния момент, ама момчето успя да го вземе. Накрая една си ги мушна в дупето и стисна яко. И онзи успя.

После пак излезе глиганът. Извади си 10 метра гирлянд,  после угаси свещите на една торта със свирката. Коронният номер беше сигурно 30 ножчета, навързани за една лента. Като го извади всичките, взе една сламка и почна да я реже. С Дани искахме да седим до края, но другите излязоха и ние си тръгнахме с тях. 

На фитнес с протеза

Бях видял на главната надпис Мaximum fitness. 400 бата за един ден. Питах за един час може ли. Един час – same same, каза момичето. Вътре беше почти празно. Рускиня клякаше на смит машината. Останах шашнат, като видях с кого говори. Висок мъж с бяла коса. Стори ми се, че ходи странно и като се загледах, разбрах защо. Под коляното на единия крак беше с протеза. И ходеше на фитнес. Волята за живот.

Помолих  слабичък мъж с брада да ме пази на лежанката на 115 кила. Почти цялата я вдигна той. Говореше с руски акцент. На следващия ден го видях на плакатите за муай-тай, които раздаваха от втория етаж на червено камионче. Питах Красен дали иска да отидем, но 1200 бата му се видяха много. На мен също.

Масаа

На Красен повече му се ходеше на масаж. Има два типа: единият е скъп и струва 1400 бата. Салонът е в голяма стилна сграда, боядисана в кремаво. Посрещат те на рецепцията и си записваш час за следващия ден. Не ходих, но другите казаха, че е много отпускащо. Не било обаче приятно, ако си изгорял и почнат да те мачкат по-силно по гърба.

Не знам кое е повече: хотелите или другият тип салони за масаж. Само по главната улица, за около километър и половина има поне 6 салона. Някои от масажистките са секси, други не чак толкова и отчетливо се вижда адамовата им ябълка. Струва около 300 бата. Като вървиш по улицата, отвсякъде те дърпат за ръцете и ти викат „Масаа”.

Облечени са с дълги червени поли, които рязко се разкрояват над коляното, и бели прилепнали блузки. Можете да дойдете, когато поискате. Enough beautiful ladies, каза една от собственичките. I know you, изрева пък на Стойко една от онези с ябълката. На мен ми каза, понеже носех прилепнал бански: „Искаш ли да го направим по-голям”.

Илюзията е извън ума ти


Може би най-добре похарчих 500 бата в кабаре Illusion. Продължи 45 минути, като вътре ни дадоха безплатни сокчета. На входа ни посрещнаха две мацки, на токчета, една глава над мен. Започнаха с песента Illusion is over your mind. После две мулатки пяха Мадона и Тина Търнър. Акробатите, всички много атлетични, направиха голямо шоу, а костюмите им бяха пълни с цветове. По едно време излезе дебела руса леля. Хвана две мацки, по 50 кила, да я държат за краката и да я вдигнат във въздуха. Едва успяха. Звездата беше мулат, с яки плочки на корема. По едно време си върза китките за две въжета, които висяха от тавана, и почна да танцува във въздуха на 10 метра над нас. Красиво и стилно.

След кабарето имаше дискотека, но ние си тръгнахме. На излизане ни засипаха с  жълти дълги балони. Тайландките по улицата веднага ни ги прибраха.

Отвън Емо ми показа травеститите: Лейди бой. Да се снимаш с тях струва 100 бата. Едва като си направил снимката, обясняват, че били две-двама и ти искат по 100 бата. Двойка японци – мъж и жена,  не искаха да им дадат 200 и тия се караха 10 минути с тях. Two lady, обясняваше му тя. Той я гледаше невярващо, леко усмихнат. Като разбра, че няма да му вземе още пари, го удари по главата и се врътна. Единствената престъпност тук можеш да очакваш от тези, казаха ми на острова.

Последната вечер
 
Не бях на кеф заради собствената ми глупост. Успях да си изгубя документите и телефона. Не ги намерих, макар че ходихме два пъти до полицията. Хапнахме в ресторант на плажа. Фрешът пресен ли е, пита Емо. Пресен имаме само от кокоси, обясни позастаряващата сервитьорка и му посочи дървото на плажа. Обираме ги и го носим, каза тя на нейния си английски. Поръчах си seafood коктейл. Донесоха скариди и октоподи в една коктейлна чаша.
След вечеря момичетата решиха, че ще обикалят по магазините. Аз предложих на Емо, Красен и Димчо да гледаме Ливърпул и Саутхемптън. Отидохме в един евтин бар, близо до Бангла. Вярно, уискито беше 180 бата, но платихме 5000 сметка. Малкото е 20 грама, голямото 40. „Смешници”, присмя се Майната.

Едно от момичетата носеше къса бяла рокличка с голямо деколте. Хвана ме да играем на Make it four и естествено ме разби. Пита може ли да седне у мен, но ме целуна без въпроси. Мила, нежна и красива. Пърхаше с миглите малко изкуствено и ме гледаше само в очите. Питах колко струва една нощ, обяви 2000 бата. Или е добра актриса или съм й прошепнал нещо мило, защото почти изплака Nooo, като й отказах. И аз не знам защо. Разказа ми, че всеки месец трябва да праща на майка си по 7000 бата (350 лева). Животът им не винаги е слънце и пясък. Нямат пенсии и младите издържат родителите си.

Don’t worry, be happy, пише на дъската в училището на Галя. В Тайланд да живееш спокойно и да гледаш само напред е лесно. Бяхме там 12 дни, но не видяхме джунглата, не карахме колела и ATВ, аз пропуснах Bird Show, не се возихме на слон. Може би предстои Same same, but different 2.

Дотогава - Хакуна матата.

Цветан Ламбрев

Няма коментари :

Публикуване на коментар