РАЗКРИТИЕ: Славяните са една мистификация на хърватските писатели от 16-17 в.

Славяните са една мистификация на хърватските писатели от 16-17 в. - в епоха, когато мистификациите са мода и привържениците на най-различни идеи започват да ги използват като оръжие за влияние над въображението на обществото.

Авантюристи си съчиняват стари родословия и хералдики, от които излиза, че са наследници на прочути владетелски родове, подправят грамоти и гербове. Поети пишат стихове и ги обявяват за народни песни от стари времена. Тези "романтици" - дори и когато са разкрити - казват, че така подпомагат някоя "благородна" кауза.

В тази "романтична" атмосфера е изработена Славянската идея от хърватската интелигенция. Отначало няма яснота, как да се нарича -  първо я кръщават "Илирийска идея", а след това сред мистификаторите се налага думата "славянска".

Идеята заживява свой странен живот. В следващото си превъплъщение е разработка на австроунгарската дипломация срещу Османската империя. След това се използва за обезличаване на балканските народи, които трябва да влязат в сферата на Австроунгарско влияние.

Поклонниците на идеята се заемат да й придадат пълнокръвен вид. Седемте гетски (тракийски) племена, които влизат в Българската държава, вече са най-известни като "Седем славянски племена". Венетите - родственици на траките - се преобличат в нови дрехи - и стават западен клон на славянството. На славяните се измислят божества - повечето от тях са стари богове от тракийския пантеон. Преди да стане славянски бог, Перун е тракийски. И на други позабравени богове им е намерено ново призвание.

 И така - славяните са литературни герои.

Така задачата на обективните историци се усложнява. Те са поставени пред свършения факт да обясняват какви са или не са тези "славяни".

Същото може да се направи и с други прозвища:

Паганистка идея и поганци

Да си представим, че някой романтик беше написал история на поганците. Това прозвище се среща на различни места - появява се тук и там - за хора от една или друга област. Ако и някоя държавна доктрина се беше заинтересувала от паганизма - и до днес историците щяха да обясняват какви са или не са поганците.

Слабо вероятно? Но вече се е случвало. Отначало "татари" е прозвище на чуждите наемници във войските на монголския Чингиз хан - татани - род войска. По-късно руснаците започват да наричат така мюсюлманските народи в Руската империя (въпреки, че монголците и до ден днешен са будисти). След още няколко века вече се вярва, че това е народ. Най-накрая сред самите народи се появяват интелигенти, които изработват "татарски национализъм" - срещу руснаците. Днес татаризмът работи в полза на Русия във Волжка България.

"Турци" - преди да стане име на народ е западно обидно прозвище за жителите на многонационалната Османска империя. Отначало никой в Османската държава няма предвид тази дума да означава определен народ. Но с времето се стига до Ататюрк.
Македонците стават "отделен народ" 20 години по-късно.

А първи на Балканите повличат крак "румънците" - те са измислени от гръцки фанариоти през 19 век и отначало прозвището "новите римляни" звучи толкова нелепо, че дипломатите на всички Велики сили го посрещат с бурен смях...

Модата да се създават нации идва от Западна Европа. Тя се отличава - освен с крепостничеството - и с ярката особеност, че там държави и действителни народи не съвпадат. Държавните "нации" там са създадени в ново време (и с изкуствени книжовни езици), а действителните народи, които обитават тази част на света и до днес нямат свои държави, а немалко имат свои националноосвободителни движения и до днес. Оттам идва и недоразумението за нас - тук не можем да си обясним, каква е разликата между "нация" и "народ". А разликата е, че "нация" е изкуствено западно понятие, което не означава народ.

Идеята "нация" става удобна за политически движения и от други части на света. Така Ататюрк решава, че щом изобретението работи на запад - ще проработи и за народите на Османската държава. 

bgistoria.jimdo.com