loading...

неделя, 8 февруари 2015 г.

Много ни пука за Украйна... А за българите там?

Повече от година българите в Украйна напразно очакват държавата ни да ги защити, но тя отказва да го стори, за да не ни се „разсърдят" партньорите в НАТО...

Между репортажите за неслучилата се епична снежна виелица в Ню Йорк, повръщането на тийн-звездата Джъстин Бийбър някои от медиите в България отделиха 20-30 сек., за да информират отдавна дезинформираната (не само по въпроса с Украйна) българска публика, че нашите сънародници в Украйна от една година насам молят държавата ни да им помогне.

Какво искат тези хора, предимно от Одеска област?

Главният им проблем е масовата мобилизация, която преди няколко дни (02 Февруари) Степан Полторак - министър на отбраната на Украйна призна, че се е провалила. Той всъщност в промеждутъчен отчет заяви, че в поредната мобилизационна вълна, целяща събирането на мъже, които да воюват срещу съгражданите си в Югоизточна Украйна са мобилизирани едва една пета от предварително желаната бройка. Никой не иска да става пушечно месо. Повечето жители на Западна Украйна правят всичко възможно, за да се отърват от мобилизацията. Мнозина бягат в „страната-агресор" Русия. Бесарабските българи също не искат да воюват срещу съгражданите си в Югоизтока.

Те отказват да приемат повиквателните, протестират бурно, а от година насам очакват поне едно простичко „не" от българската държава да задейства механизъм за експресно получаване на бг-гражданство и изпращане на хуманитарна помощ за изпадналите в беда наши сънародници в Украйна. Държавата ни мълчи и както винаги, когато се касае за подобен геополитически и международен въпрос се прави на „разсеяна". Бесарабските българи се нуждаят от стоки и продукти от първа нужда - гориво и хранителни продукти. Тук е редно да припомня, че нашата държава с огромен ентусиазъм побърза да изпрати помощ на клетата украинска армия, бореща се срещу „руския агресор", за да може тя да продължи да бомбардира домовете и въобще да обстрелва с артилерия градовете, които по някаква „случайност" не били съгласни с „про-европейската власт" в Киев. Как може лица като хамелеона-олигарх Порошенко да мине за „про-европеец" е неясно (всъщност може, стига да се набие в празните глави на масовия зрител и без да се споменава миналото му), който американците наричаха „засрамения олигарх" е съвсем отделен въпрос, който следва да занимава тези, които го качиха на власт, а сега се чудят какво да го правят. България дари 500 хил.лв. в дарителския фонд за лечение на ранени украински войници към края на 2014 година. Същите средства можеше да бъдат дарени за нашите сънародници, тъй като е ясно, че държавата ни, вървяща стремглаво по пътя на Гърция няма излишни пари за харчене. Но, нали трябва да се покажем.

Ясно е, че България няма да си мръдне пръста за сънародниците ни в Украйна. Това ще бъде в разрез с „евроатлантическите ценности", все пак страната ни изказва подкрепата си за хунтата в Киев, която мобилизира вече на 5-6 вълни млади и стари, за да ги изпрати като пушечно месо на Изток. И какъв е проблема на новата власт с тези хора в Югоизточна Украйна? Воювайки срещу тях те сами признават, че са изкуствена държава. Градове като Луганск, основани от руски монарх били се бунтували срещу случващото се в Украйна след преврата. И всички колективно да се правим на изненадани. Не, „sorry". Ежедневно в Украйна са избивани зверски десетки хора вследствие на безразборния обстрел с артилерия по градовете. Как пък никоя медия не „видя" това, как всички се втренчиха в драмата в Париж. Абсолютно лицемерие.

И две думи специално за Болград. И специално за хора като Александър Йорданов. За тези, които не се сещат, това е един от старите тъмно-сини седерасти, които събраха няколко процента (бидейки в Реформаторския блок) и сега имат невероятния шанс отново да изживеят и да ни върнат в началните години на „прехода" - с действията си и риториката си. Тези хора са застинали във времето. Та, ето какво казва въпросния ни политикан, модерно - във Фейсбук:

„Хленченето на бесарабските българи е част от руския сценарий за дестабилизиране на Украйна, опит да настроят украинските малцинства срещу собствената им държава. Това е позорно руско поведение. Затова бесарабските българи трябва да изпълнят своя дълг към Украйна".

Бесарабските българи „хленчели" и не искали да изпълнят своя евроатлантически дълг към Украйна - да преборят руския агресор. Те били маши в ръцете на злия Путин, който дърпа конците от Кремъл и ги кара да не искат да воюват срещу съгражданите си на Изток. Ето как пещерната русофобия вкарва навсякъде псевдо-конспиративния „аргумент", че „Русия е виновна". Но това, което се доказва, че господинът повече мрази Русия, отколкото въобще му пука за България, или за сънародниците ни в Украйна, които той нарича „бесарабските българи" (някакви си там, втора ръка). Но същия този политик с удоволствие би подкрепил стремежите на българите в Русия, след като втора република в РФ пожела да бъде преименувана на България. Това са двойните стандарти на родните „Евроатлантици". А не може ли да подкрепи и бесарабските българи и българите в Украйна и по-специално в Одеска област.

Болград е столицата на Бесарабска България. Основан още в 1821г. от български преселници. През 2013 г. градът прие българския език като официален.

Много хора твърдят, че българите вечно се „прецакват" и се мамят помежду си при първа възможност, когато се намерят някъде из чужбината. А с пренебрежителното си поведение към сънародниците ни в Украйна доказваме, че можем да сме още по-долни. Но така е, когато за сто години преминеш от нацизъм през комунизъм до див американски капитализъм. Само с какъв плам лица, упражняващи професии от рода на „блогър", спонсирани от американски фондации у нас защитаваха новата власт в Украйна и изказваха подкрепата си срещу „руския агресор".

Защо не напишат два реда за съдбата на българите в Украйна??

Източник: Alter Information


Няма коментари :

Публикуване на коментар