loading...

сряда, 4 февруари 2015 г.

Потопът, който ни залива заради нашето мълчание

Във всяка една държава, та дори и в най-силната се случват природни стихии, които изненадват управляващите и те са принудени да реагират  постфактум. След това обаче се правят нужните изводи, за да се минимизира шанса да се случи пак нещо подобно. Така например в Русия има Министерство на извънредните ситуации, което е създадено именно с тази цел.

У нас обаче това ведомство бе закрито и сега се разчита, че отделните министерства ще успяват да координират своите сили при настъпването на бедствие. Практиката показа, че това нещо не се случва, а общо взето всеки гледа да прехвърли отговорността на другия. Държавата на местната власт и обратно. Време е да се разбере, че кметствата по места нямат нито човешкия ресурс, нито материалната база да се справят с природните стихии. Общо взето тяхната роля би трябвало да е свързана само с наблюдение и ранното известяване.

Докога ще търпим хора като министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, която в прав текст си каза: "свиквайте с бедствията". А защо тя не вземе да свикне, че като част от изпълнителната власт на една държава, то трябва да минимизира щетите при природните бедствия и да действа превантивно.

Забравихме ли "Аспарухово", "Мизия"? Трагедията там се случи само няколко месеца по-рано, а сега пак си говорим, че речните корита не са почистени, че няма ефективен, та дори и никакъв контрол върху язовирите. Както каза един политик - контролираното изпускане се оказва едно контролирано наводняване. След като няма механизми за контрол от страна на местната и централна власт не може да очакваме, че някой концесионер няма да си развъжда риба за своя комерсиална цел, а ще следи държавните предписания за безопасност при положение, че дори не е ясно дали изобщо има такива.

Не се знае, кой язовир на кого принадлежи, а оттам не може да се търси никаква отговорност.
Между другото в политическите програми на всички водещи партии при провеждането на предизборните кампании бе записано, че ще се сложи ред във водния сектор. Това си остана в графата на поредните празни обещания. Обещания, които са за наша сметка, сега парите за възстановяване на щетите ще дойдат от нас данъкоплатците, а човешките жертви ще тежат на съвестта на липсата на държава. Липсата на държава тръгва от всички нас, които се примиряваме да ни заблуждават всеки път, когато се случи трагедия.

АВТОР: д-р Николай Георгиев

Няма коментари :

Публикуване на коментар