loading...

вторник, 27 януари 2015 г.

Как се избира президент в парламентарните републики

В България предстоят президентски избори. Как се избират президентите в Европа? Какви са техните правомощия? Има ли големи разлики между България и някои от парламентарните републики от Европейския съюз в начина на избиране и функциите на президента?

В Естония за да стане президентът, кандидатът трябва да е естонски гражданин, навършил 40 години. Президент на Гърция може да бъде всеки, който има гръцко поданство последните пет години преди изборите, има гръцки произход по бащина и майчина линия, и  е над 40 годишна възраст. В Австрия всеки, който има право да гласува за Националната Асамблея и има навършени 35 години до края на изборния ден може да се кандидатира за президент. Всеки гражданин на Чехия, който може да бъде член на Сената, може да бъде и избран за президент на Чешката Република.  Кандидатът в Ирландия трябва да е навършил 35 години. В Италия долната възрастова граница е 50 години, а кандидатът да се ползва с всички политически и граждански права.

Продължителността на мандата в Гърция, Чехия и  Естония е пет години, шест във Австрия и седем годишен в Италия и Ирландия. Пет годишен е и мандата на президентите на България и Румъния. 

Във всички страни, по време на мандата си, президентът не може да заема друга публична или частна длъжност.

В повечето страни постът не може да бъде заеман повече от два пъти.

Има специфични изисквания и за номинацията на кандидата. В Ирландия задължително трябва да бъде номиниран или от над 20 члена на долната или горната камара или от не по-малко от 4 административни окръга. В Чехия номинацията за президент се издига от не по-малко от десет депутата или сенатора. Кандидатурата за президент се издига от не по-малко от 1/5 от депутатите от Ригикогу (парламента) в Естония.

Президентите биват избирани или пряко от народа , какъвто е случая в Австрия, Румъния и Ирландия, или това влиза в правомощията на парламента на държавата (Чехия, Естония, Гърция).

В Австрия, ако има само един кандидат, изборите преминават в референдум.

В Чехия, например, той се избира на обединена сесия на двете камари на Чешкия парламент. В Италия, президентът се избира на съвместно заседание на парламента. Избрани от регионалните съвети, трима делегата от всеки регион участват в гласуването. Изборът на президент става с тайно гласуване, изискващо мнозинство от две трети от събранието, след третото гласуване е достатъчно и обикновено мнозинство.

Интересен е примерът на Гърция. Президентът се избира в специална сесия на парламента, свикана за тази цел от председателя най-малко един месец преди изтичането на мандата на настоящия президент.

Изборите се състоят от една или два фази, между които задължително има общи избори.

Първия етап включва три отделни вота. При първия вот са необходими две трети от гласовете на всички членове на парламента.

Ако не е постигнато необходимото мнозинство, вотът се повтаря при същите условия пет дни след провеждането на първия.

В случай на втори неуспешен вот, след пет дни се гласува трети път, като необходимото мнозинство е три пети от гласовете на всички членове на парламента.  Ако и трети път няма излъчена одобрена кандидатура, парламентът трябва да се разпусне до десет дни след последния неуспешен вот, като се свикват избори за нов парламент. 

Втората фаза се провежда от новия парламент възможно най-скоро след формирането му и също включва три последователни гласувания.

При първото са необходими три пети от гласовете на всички членове на парламента. Ако не е достигнат необходимият брой гласове, при следващото гласуване, проведено до пет дни от предхождащото, е нужно абсолютно мнозинство. Ако пак не е постигнато съгласие, в третото и последно гласуване, проведено в рамките на пет дни от предхождащото, участват двамата кандидати събрали най-много гласове в предишното гласуване . Избира се този, който получи повече гласове третия път.

Функциите и правомощията на президентите в различните страни не се различават особено драстично. Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. Президентът е Върховен главнокомандващ. Той има правото да мобилизира и да демобилизира армията, да обявява или да прекратява война, като тези му дейности са съгласувани с парламента и/или правителството. Назначава дипломатическите представители на страната в чужбина и приема акредитивните писма на чуждите дипломати. Президентът назначава различни държавни служители, сред които и председателите на Върховния и Конституционния съд, както и главния прокурор (Ирландия). В някои страни той назначава и министър председателя и състава на кабинета, в други само ги представя на общественото внимание.

В Чехия най-значимото правомощие на президента е,че има право на вето върху закон, приет от Парламента, с изключение на конституционните закони. Това му правомощие бива замразено, ако има конституционна или политическа криза.

Президентът на Румъния може да участва в заседанията на правителството, които засягат въпроси от  национален интерес свързани с външната политика, отбраната на страната,  опазването на обществения ред. А  по молба на премиер министъра и в обсъждането на други въпроси.

В Естония президентът обявява изборите за парламент, свиква и открива първата сесия на Ригикогу. Той има правото да свика допълнителни и извънредни сесии на парламента. В случаи, упоменати в Конституцията. той може да разпусне Ригикогу, да назначи извънредни избори. Също така извънредни избори могат да се проведат и когато кандидатът за премиер, който се посочва от президента, не може да сформира правителство два пъти, и кандидатът посочен от парламента на свой ред не може да сформира кабинет. Той може да насрочи извънредни избори и когато парламентът не получи мнозинство на гласовете на референдум за вот на доверие. Президентът оповестява законите, приети от парламента. Той може да върне закон, приет вече от Ригикогу. Ако законът бъде приет пак, без да са направени промени в него, президентът или го приема, или сезира Конституционния съд на Естония. Ако съдът приеме закона, той е приет и от президента.

По време на VII и VIII Ригикогу, президентът на Естония е отказал да приеме 33 закона, за 8 закона е сезирал Конституционния съд, като в 7 от случаите съдът ги е обявил за противоконституционни. В IX парламент, президентът е върнал 6 закона.

Гръцкият президент може да освободи правителството в случай на подаване на оставка или загуба на доверие в парламента, да връчи проучвателен мандат. Може да свиква парламента веднъж годишно на обикновено заседание и на извънредно винаги, когато сметне това за необходимо. Обявява началото и края на мандата на парламента лично или чрез премиера. Може да свика референдум по въпроси от изключително национално значение, след резолюция,  приета  в парламент с абсолютно мнозинство, предложена от правителството.

Италианският президент насрочва референдуми в случаите предвидени от Конституцията.

Президентът на чешката република има правото да посещава сесиите на двете камари на парламента, комисиите и комитетите. Той може да вземе думата, когато поиска и да направи изявление. Той също така има правото да посещава и срещите на Правителството, да изисква доклади от него и членовете му, и да обсъжда с тях дейностите от техния ресор.

Австрийският президент  назначава и освобождава федералните министри, свиква и разпуска Националното Събрание, разпуска Федералното събрание, може да назначава временно правителство или министри, при извънредни обстоятелства може да премести местата на федералните власти от Виена на друго място.

Президентът на Румъния може да се съветва с правителството по спешни и особено важни въпроси. Президентът на Румъния може да участва в заседанията на правителството, които засягат въпроси от  национален интерес свързани с външната политика, отбраната на страната,  опазването на обществения ред. А  по молба на премиер министъра и в обсъждането на други въпроси.

Във всички страни президентът издава нормативни актове. В Румъния той издава укази, които се публикуват в Официалния вестник на Румъния. Ако указите не са публикувани, те са недействителни.

В много от държавите президентът помилва, смекчава или намалява присъди, дава ордени и медали. На някои от  официалните интернет страници на президентите, например на италианския, може да се видят имената на удостоените с почестите на Републиката.

В нито една страна-членка на ЕС, а и в Румъния, не съществува длъжност вице президент, при отсъствие на президента по една или друга причина, се предприемат различни действия.

В Италия ако президентът не може да изпълнява своите правомощия, те се поемат от председателя  на сената. В случай на постоянна неспособност , смърт или оставка на президента, председателят на камарата на представителите свиква нови избори за президент.

В Ирландия, когато президнетът отсъства, заседава Специална (президентска) комисия.
Екипът на портал Европа пожелава на българския народ президент, отговорно защитаващ интересите на страната в ЕС, както и с повече политическа воля в упражняването на правото на вето.

europe.bg

Няма коментари :

Публикуване на коментар