loading...

сряда, 5 ноември 2014 г.

Запалването на моралните измерения на журналистиката

Журналистът има привилегията да се чува неговата дума, но това поражда редица отговорности. Не е въпрос само да си напишеш дописката и да си вземеш хонорара, а да покажеш, че ти пука за това, което се случва в обществото.
Да, всеки има собствено мнение за това, как трябва да се вършат нещата и именно, за да има единни правила бе създаден и Етичния кодекс на българските медии. За съжаление той не е подписан от много медии, а и тези, които са го подписали рядко се сещат да го спазват.

Всичко в журналистическата етика у нас започва през 1994 година. Именно тогава е приет етичен кодекс на Съюза на българските журналисти. Той е допълнен през 1998 година. Това е предисторията на решаването на етичните казуси в родната журналистика, но за съжаление и до ден днешен проблемите са повече от решенията.

Това лесно може да се види, като съсредоточим внимание в точка 2.8.1. Тя гласи - при съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание. Сетете се, какво стана през март 2013 година, когато стана модно хората да се палят. Стана модно именно, защото медиите се надпреварваха да отразяват тези случай след трагедията с Пламен Горанов. Тогава как може да очакваме, че при самозапалването на Лидия Петрова, то медиите ще подходят по различен начин.

За обикновения фотограф и оператор съществува един твърде съществен проблем, а именно, че ако не успее да направи кадъра на живота си при самозапалването пред президенството, то най-вероятно ще бъде сериозно глобен или дори уволнен. Известната журналистка Цвета Кирилова заяви пред "Нова телевизия" - "ако фотографите не бяха снимали това събитие, то можеха и да останат без работа, но възниква и въпросът за човешката гледна точка, защото ако повече хора се бяха включили да помагат на жената, то изгарянията можеха да бъдат по-малки".

Фотографите и операторите от своя страна могат да кажат своя защита, че е имало хора, които са помагали на самозапалилата се, но всеки трябва да даде своя принос, а не да чака на друг да помага на човек в смъртна опасност.

Етичният кодекс на медиите започва с предоставянето на достоверна информация на обществото. В точка 1.1.1 пише - "Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти". Това правило бе нарушено още в същия ден на трагичния инцидент при самозапалването на Лидия Петрова. Жената на бързо бе обявена за луда, а никоя медия не си направи труда да потърси доказателства за това твърдение, защото всички бяха заети да бързат с известяването на причините за самозапалването.

На другия ден стана още по-лошо, защото се появиха и севъзможни други тези от типа - разочарование от мъжа в семейството, имал любовница. Сякаш медиите се опитваха да налучкат верния отговор, забравяйки, че медията е сериозна институция, а не фризьорски салон, където някой казва нещо, а другите почват да го препредават на следващите по веригата.

Не трябва да забравяме и точка 2.3.3., която гласи: Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
Не видяхме в родните медии съчувствие и сдържаност при публикуването на информация за самозапалването на Лидия.

Председателят на Съвета за електронни медии и медиен експерт доц. Георги Лозанов смята, че проблемите, които стояха и при предишните самозапалвания и тяхното отразяване, са същите. Основният проблем е представяне на кадри от самото самозапалване, които имат драматично влияние върху аудиторията, камо ли върху близките. Единственият мотив, който се чува при представяне на такива образи, е хората да видят колко е страшно и да не си помислят да го правят. Тази позиция на медиите, която е важна, трябва да дойде през коментара и думите, а не през тези травматични образи, смята Георги Лозанов.

Френският философ и социолог – Ролан Барт нарича това „травматични образи“ и казва, че тези образи не принадлежат на културата. Човек изпитва чисто физическа невъзможност и болка да ги гледа. Това не е част от журналистиката, която има за цел да постави проблем, да разшири информация, да даде нова гледна точка. Това е просто натиск върху една колективна емоция, което не води до никакви съдържателни резултати.

Самите медии осъзнават, че показвайки кадри от близко без замъгляване на една горяща жена нарушават редица журналистически и морални правила, но борбата за аудитория взима сериозен превес над етичните ценности. Въпреки борбата на медийния пазар, то не трябва да забравяме, че журналистът е преди всичко човек, а чак след това всичко останало. Именно затова човечността трябва да е напреден план, а чак след това да се нареди и професионалната амбиция.

И накрая нека да не забравяме думите на Айнщайн: Целта на човешкия живот е да служи и да проявява състрадание и да има желание да помага на другите.
д-р Николай Георгиев

Няма коментари :

Публикуване на коментар