loading...

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Една убийствена експертиза за това какво прикрива прокуратурата по скандара с „АЛО, ВАНЬО”

Сайтът afera.bg разпространи една доста интересна експертиза. Един приятел ми написа нещо, което си струва да се прочете и от цацараторите, от които трябва да се потърсят отговори на поставените въпроси! А дано, ама надали!

Как точно трябва да се изследват Тановгейт записите за да се види дали има подправяне
Тук ще опиша логиката и алгоритъма, по който трябва да се изследват записите, за да може да се докаже бързо и лесно дали има подправяне. Смея да твърдя, че е изключително възможно всичките тези операции да могат да се извършат от оторизирани лица за един час, и в рамките на един час да се знае истината. Много е възможно това вече да е и сторено, но публиката да е спасена от резултатите, или те да са класифицирана информация.

С какво разполагат оторизираните лица:
Записите на Танов разпространявани в Интернет или от в. Галерия, които са маркирани по поредност, кой на кого е звънял и време когато са се случили.
Трафичните данни за тези записи налични в мобилните оператори, които определят дали съответните обаждания са се случили, по какъв път са минали (вкл. дали и през оборудването на СДОТО/МВР) и каква е била тяхната продължителност.
Контролни записи от същите СРС-та предадени на прокуратурата (те не са задължени да се унищожат в срок) или от други СРС-та (всеки запис може да послужи за контролен, не е задължиетелно да е на Танов).

Регистрите на записаните СРС разговори (до които има достъп комисията за контрол на СРС от парламента, а вероятно и прокуратурата), които са задължителни по закон, които съдържат време, продължителност, кой е записан, какво е последвало. Тези регистри/логове вероятно съдържат и информация за това кой е имал достъп до тези СРС-та.

Това което се наблюдава от записите и е очевидно, е:
Записите са презаписани с устройство със стерео микрофон, като единият микрофон е чувал доста по слабо звука (което между другото не е лошо за анализа) през аналогов път. Телефоните и компютрите имат моно микрофони, така че най-вероятно става въпрос за диктофон сложен в близост до слушалка. Стерео микрофоните са доста близко разположени един до друг на всяко устройство и четири пъти по ниската мощност на левия канал е добър индикатор за направеният до момента извод. Чуват се и странични звуци, но е важно да се отбележи, че вторичният фонов шум е тих и средата е била тиха.

Всеки един запис съдържа бипове на 3250 hz на точно 2.5с отстояние, започващи с подслушаният запис и завършващи с него, обаче имайки паузи преди и в края на записите на в. Галерия, индикиращ, че този звук е от оригиналният запис. Тези бипове също така се чуват в идеалната си пропорция (като останалият звук) на левият и десният стерео канал, следователно е 100% сигурно, че те са налични в оригиналният запис и не са добавяни впоследствие.
Средната мощност на двата фонови шума, и на оригиналният и на добавеният, са еднакви и логични в цялостността на на целите разговори.

Гласовият канал се отваря от позвъняващата страна и се чуват разговори и шум още преди отсрещната страна да е вдигнала. Това се наблюдава във всички случаи, без значение каква е посоката на разговора (дали Танов се обажда или му се обаждат) и къде е било физическото местоположение на всички говорили (и то в доста кратък интервал от около 2 часа).
Силата на звука на двамата говорещи е еднаква, нормализирана, и не е по-голяма в полза на този, който е набрал. Отделно не се наблюдават кънтене, халф дуплекс комуникация (когато единия говори звукът на другия да заглъхва) и т.н.

Всичко това са абсолютно достатъчни следи, за да се постигне 100% достоверност на едно цялостно изследване, буквално в рамките на един час.
А именно:
Поведението на гласовият канал индикира следното – тези записи не са направени от частна структура с оборудване за подслушване в телефонен апарат, или подслушване на радио канала било то поединично или Wideband. Всички тези техники биха изискали подслушване в непосредсвена близост до подслушваният субект, който инициира обаждането. Микрофон, добавено устройство към телефона, сменен firmware, софтуер на телефона биха създали не нормализиран звук и звукови дефекти. Нормализираният звук и липсата на дефекти доказва тяхната липса. Липсата на ехо и халф дуплекс допълнително изолира и laud speaker phone опцията.

Радио подслушването изисква непосредствена близост до 3 (ако не и 4) субекта (един от които – Борисов, се е намирал в кръчма), едновременно и то точно в този физически момент на тези разговори, и това напълно обезсмисля тази хипотеза. Отделно техниките за радио подслушване работят почти изключително за 2G и няма сигурност, че телефоните няма да се закачат на 3G (форсирането им има и други проблеми) . Безспорно е, че подслушването е станало в мрежата на мобилните оператори.

Регистрите на СРС и отделно трафичните данни трябва да могат моменталически да потвърдят дали тези разговори са били осъществени. Дали продължителността им е еднаква със записите в Интернет. Дали регистъра на СРС и трафичните данни съдържат една и съща информация. Дали разговора е копиран на оборудването на СДОТО. Тази проверка ще докаже окончателно дали подслушването е извършено от МВР или от трето лице в мобилният оператор.

Смея да отбележа, че модификацията на сигнализацията в MSC-то (централата) на мобилният оператор, така че да може да може да се осъществи подслушване е комплексна. Малко са хората и оборудванията които могат да го направят, и са ограничени от физически достъп, контрол и необходими познания за вътрешната структура на оператора и машршрутизацията на сигнализацията. Слагането на такова оборудване там, с предварително знание кои са телефоните които искаме да подслушваме (Танов), което на всичко отгоре да засече такива разговори моменталически и после да се изнесе тайно, е хипотеза от филм Мисия Невъзможна.

Косвените индикатори, че Танов е знаел за подслушването си, че е имало заявка за СРС, и т.н. и особено вчерашното изявление на Комисията за контрол на СРС просто затвърждават на 100% хипотезата, че записите са от оборудването на СДОТО и МВР, събрани от мобилната мрежа на оператора.

Трябва обяснение на произхода на биповете. След като знаем, че записите са станали от оборудване на СДОТО, и знаем, че има (по твърдение на производителите на такова оборудване по интернет) индустриален стандарт за слагането им с цел да се премахнат възможностите за манипулация, можем да предположим с изключително висока вероятност за истина, че те са сложени от това оборудване. Това може да се засече с писмо до производителят на оборудването. Но по лесното и бързото е да се засече с контролен разговор. Идеално би било ако (както твърди Комисията за контрол на СРС от вчера) част от тези разговори са били предадени на прокуратурата, и те ги имат в оригинал.

Но дори и да са унищожени (както прокуратурата пък се оправдава днес) това не е проблем. Каквото и да е друго СРС идващо от СДОТО би имало или нямало тези бипове. Ако ги има (каквато вероятност граничи до 100%) те просто се центрират по старт между контролният разговор и проверяваният и се проследява тяхната последователност. Прокуратурата безспорно има отговор на този въпрос с биповете и го е имала още на десетата секунда на споменаването им.

Просто е нямало начин да не са чували друг път СРС, а това би си проличало веднага. Любопитно предположение е, че тези бипове вероятно са слагани и на входящият и на изходящият звуков канал. При смесването им, при различни дефекти, би трябвало да има размазване в наслагването, ако е имало модификация, манипулация или проблем с единият или другият звуков канал. Биповете обаче са идеално позиционирани. Тоест или е работено със записи без тях (и те са слагани в последствие, но преди повторното копиране), или няма модификации. Дори най-добрите филтрации биха оставят нарушения.

Имаме три разговора, в които три лица говорят едно и също обвинително нещо. За да има подправяне, то трябва да е и на трите разговора едновременно, около обвинителните фрази. Там не се наблюдават никакви индикатори за това. Но дори и да приемем че е имало идеално подправяне, то е трябвало подправящият да разполага с часове, буквално студиини записи разговори и на трите субекта.

Следователно, ако имаме бипове в оригиналните разговори от преди вторичният презапис (очевидно и лесно доказуемо), регистрите на СРС и трафични данни показват еднаква дължина на записа, и тя е дължината на записите пуснати по Интернет, добавяйки и липсата на всякакви други индикатори за презапис остава единствената възможна хипотеза записите да са оригинални.

Тъй като за да не са, трябва някой да е имал достъп до записите преди биповете (тези хора ако въобще съществуват са по малко от половината пръсти на едната ми ръка), да ги е извадил, да ги е модифицирал разполагайки с часове записи на трите субекта, правейки перфектният монтаж, дето не само да не се открива но и да не променя дължината на записа (някой трябва да има безрезревна вяра и любов към съветските учени, за да си мисли, че те са способни да го направят за да помогнат на „комунистите“). После е трябвало да върне записите в оборудването, за да си сложи то биповете по маска и алгоритъм. После е трябвало да си ги плейне на диктофон, а после да ги прикрие като доказателство (вместо да ги даде на прокуратурата и да стане скандал още тогава), приемайки че малко вероятно другите оператори и прокуратурата едновременно да искат да ги прикрият.

Тази хипотеза е толкова ограничена до хора, които могат да я извършат (вероятно нула) и е толкова невероятна, че просто не може да се разгледа като реална. А хората с такива възможности биха използвали други, по прости и по ефективни техники да направят скандал.
Ако оборудването на СДОТО не оставя маркери (което би било колосална грешка), то манипулациите са възможни и хипотезите ще завият в други посоки. За това и отговора на въпроса с маркерите е ключов (и пропускан от официалните експертизи за сега).
Проследяването на посочените стъпки е достатъчно за да определи при това много бързо дали е имало монтажи или не.

При неотговаряне на някоя от стъпките, има ясни и конкретни допълнителни контролни проверки, които могат да се направят.
Допълнителни техники като проследяване на вдишването издишването и тоновете, контроли по фоновият шум, ENF и остатъци от канцелаторите само могат да затвърдят това, но са бавни, а и безсмислени при наличие на отговор (от контролен запис) за биповете и трафичните данни.
Както споменах, всичко това може да се разбере за един час. И аз предполагам, че вече може би се и знае. Въпросът е дали и ние ще го научим.

А отделно от всичко тези скандали показват че:
СРС записи се изнасят, следователно контролът върху тях е слаб.
СРС се прикрива (поради липсата на постоянен контрол и контрол само за започването им) и така се „загубват“ ценни записи.
Изпада информация до подслушваните, за това че са подслушвани (виж разговорите на Танов).
Прокуратурата и медиите са склонни да вадят изводи върху недовършени експертизи, които на всичко отгоре казват друго нещо.”

Иван Петров
Адвокат, прокурорна столична апелативна прокуратура /1998 – 2005/

Няма коментари :

Публикуване на коментар