loading...

петък, 5 септември 2014 г.

Европа пак ни излъга!

В  началото на месец август с указ на президента Владимир Путин за една година се забрани вноса в Русия на селскостопанска продукция, суровини и храни от държави, които са наложили санкции срещу страната. Това разбира се обхвана и нашата родна България.
ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК!

За да не пробудят особени притеснения сред пострадалите страни, Европа веднага реши да поуспокои малко страстите, като обеща да обезвъзмезди всички, които ще пострадат от руското ембарго.

Но тъй като явно от Брюксел не са очаквали подобна реакция на Русия и явно не бяха подготвени за този ход на Москва, веднага побързаха да се застраховат.


Европейската комисия заяви, че фермерите, пострадали от руските ограничителни мерки, не могат да очакват незабавни финансови компенсации. В момента все още се прави анализ на обхвата на тези мерки и потенциалните последици от тях, както и оценка "продукт по продукт" какви възможности може да бъдат намерени на други пазари.


Дали обаче всички банки за производителите теглили кредити за да вложат в качеството на бъдещата си продукция ще могат да изчакат, докато от Европа реално започнат да им изплащат тези компенсации.

Говори се, че чак след 18 месеца евентуално могат фермерите да очакват реални постъпления по сметките си. А те до тогава, какво да правят? Как да хранят себе си и семействата си?

Служебният земеделски министър Васил Грудев уверено заяви, че преките щети за страната ни от руското ембарго са между 5 и 10 млн. лева. (ЧЕТЕТЕ ТУК)


Много бързо стана ясно обаче, че сумата определено е далеч по-голяма. Той обаче нищо не спомена за косвените щети, които  тепърва ще се изчисляват.

Едва преди седмица Европейската комисия одобри извънредна помощ за производителите на плодове и зеленчуци, пострадали от руската забрана за внос на храни от ЕС. Бюджетът на мярката е 125 млн. евро и тя ще бъде в сила до края на ноември. Как обаче ще се разпределят тези средства?

От вчера (1 септември) фермери, ощетени от руското ембарго за внос на хранителни стоки, започнаха да подават заявления за подпомагане в общинските служби по земеделие. След тяхното обобщаване агроминистерството ще изпрати до Европейската комисия (ЕК) искане да бъдат компенсирани техните загуби. Подпомагането е само за регистрирани производители на плодове и зеленчуци до 17 август 2014 година.

Събирането на заявленията обаче започна с хаос още в първия ден. Според фермерите на общинските служби не са били дадени указания как да приемат заявленията.

Информацията за загубите на българските фермери трябва да се събере възможно най-бързо, защото ЕК ще приема нотификации до изчерпване на финансовия ресурс. Общият бюджет на помощта за всички държави от ЕС, която ЕК реши да отпусне засега, е в размер на 125 млн. евро и допълнителни 30 млн. евро за праскови и нектарини.
Дали тези финансови средства ще стигнат реално до родните производители не е ясно.  Както се казва, а дано, ама надали. И ако изобщо стигнат до българските фермери, не е кога ще бъдат изплатени тези пари. Обещанията са дадени, но сметките се плащат с банкноти, а не с обещания. И тук говорим само за производителите на плодове и зеленчуци. Ами останалите сектори, в които България е пострадала от влошаването на отношенията ни с Русия, кой ще обезвъзмезди?

Нека по този повод да дадем малко статистически данни:

Износът на България за Русия възлиза на 1 112.7 млн. лв. през миналата година. Както се вижда между двете икономики има огромен търговски дисбаланс, който ощетява нашата страна. Ако България не беше напълно зависима от руските суровини, то външната търговия вероятно щеше да бъде на плюс, а не на минус с 4 580.7 млн. лв. за 2013 г. Дефицитът на практика се формира изцяло от отрицателния баланс в търговските взаимоотношения с Русия на стойност 8 242.6 млн. лв. или близо 11% от българския брутен вътрешен продукт.
По-сериозни последствия обаче ще бъдат индексирани при инвестициите. През миналата година преките руски инвестиции в българската икономика възлизат на 234 млн. лв. като голяма част от тях са насочени към покупка на недвижими имоти. На практика интересът на купувачите от Русия е основният фактор, който стабилизира имотния пазар в България. Косвено тук загубите могат да са големи при рязко поевтиняване на жилищата с 5% или повече.

Влошаването на отношенията между Брюксел и Москва заплашва и проекти като газопровода "Южен поток" и "АЕЦ Белене".

България вече дължи на “Газпром” 1.22 млрд. лв. за строежа на “Южен поток”, без той въобще да е стартирал. По подобен начин, без наличие на окончателен договор, беше финансиран с над един милиард лева и проектът за АЕЦ "Белене".

Заради проблемите около строителството на газопровода "Южен поток" без инвестиции могат да останат и страните, през които трябва да преминава тръбата. Това освен нас са, Унгария и Сърбия.


Не ни стига това, но в Брюксел отново заговориха за нови, дори по-сериозни санкции санкции срещу Москва.

ЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ТУК!

Едва ли обаче от Брюксел се замислят за новия отговор от Русия и какво би ни струвал точно на нас. Пак ще ни обещаят няколко милиона. А кога и дали изобщо ще ги получим, това е друг въпрос.

В крайна сметка, колко ще струват на страната ни евентуални санкции на ЕС срещу Русия?

При най-лошия сценарий, на пълно замразяване на търговските отношения и инвестициите между двете държави, българската икономика ще рухне. Рецесията ще бъде неизбежна, тъй като България буквално се движи с руски газ и петрол.


Що се отнася до инвестициите, през миналата година българските преки инвестиции в руската икономика са намалели с 1.2 млн. лв.

Но това е за миналата година. А тази, а следващата?

Европа пак ни обаеща, май и пак ще ни излъже.

Антоан Николов, Livenews.bg

Няма коментари :

Публикуване на коментар