loading...

четвъртък, 7 август 2014 г.

Лъсна скандалната истина за служебното правителство

Второто служебно правителство на Бойко Борисов, формално назначено от Плевнелиев, е началото на втората фаза от сценария за завръщането на Борисов във властта. Първата бяха протестите от миналата година, които послужиха за камуфлаж.

Активистите на ГЕРБ бяха представени от големите телевизии, контролирани от парите на Борисов, като граждани, които се борят със задкулисието, което според тях е назначило Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Пет хиляди души по жълтите павета бяха представени от пропагандата като бунтуваща се България, а легитимното правителство за узурпатор на властта.

В продължение на година протестиращите задаваха въпроса “Кой?”, но и досега упорито се правят, че името на Росен Плевнелиев не фигурира в отговора. През юни 2013 г. президентът подписа изменения в Закона за ДАНС, създадени специално за Пеевски, така че последният да може да оглави службата. Без тях Народното събрание нямаше как да избере депутата от ДПС. Въпреки че беше част от заговора между БСП и ДПС по казуса “Пеевски”, Плевнелиев бе позициониран от Борисов и протестиращите като опозиция на тогавашното управление и един от политическите

лидери на борбата

с това назначение. Това беше първата сериозна подмяна, която протестиращите направиха в услуга на ГЕРБ. Няма да се спирам на всички останали, а ще коментирам днешния триумф на подмяната, в който протестиращите за пореден път играят ролята на параван на задкулисието.

Изборът за премиер е показателен сам за себе си. Проф. Георги Близнашки, който доскоро бе член и активна номенклатура на БСП, бе избран само защото окупира аулата на СУ “Свети Климент Охридски” с няколко студенти и в продължение на месец пречеше на протичането на нормалния академичен живот в Алма матер. Въпреки че окупацията срещна съпротивата на целия университет с изключение на два факултета, тя бе представена в медиите едва ли не като българския “Париж 68-а”  От гледна точка на протестиращите проф. Георги Близнашки е “мръсен комунист” - поне така те скандираха в продължение на цяла година по улиците на София по адрес на неговите съпартийци. Той е рожба (и в духовния, и в буквалния смисъл на  думата) на комунистическата номенклатура и сам атакуваше

ръководството на БСП

от леви позиции - срещу плоския данък и т.н. Проф. Близнашки сам твърди, че е един от бащите на българската Конституция от 1990 г., която според “десните” сини активисти и мнозина от протестиращите е източник на всички злини в новата българска история. Освен в злополучната окупация, която завърши безславно, проф. Близнашки се включи в още една герберска акция, около която медиите вдигнаха шум, но от която също нищо не излезе - подписка за свикването на референдум за промени в изборното законодателство. Съвместна халтура на протестиращите и президента Плевнелиев. Професорът бе фронтмен и на това мероприятие и даже се снима с Борисов и папките със събраните подписи (по-голямата част фалшиви и осигурени от структурите на ГЕРБ).

Мога да се обзаложа, че Бойко е предложил Близнашки за премиер. Усетил е безпогрешно

липсата на характер

и неконтролируемата суета, което е идеалната сплав за политическа марионетка. Георги Близнашки е нещо като новия Благовест Сендов. Уж безпартиен комунист, учЕн и лапацало, който служи за камуфлаж. Не за първи път Борисов прилага уроците на Тодор Живков, а иронията е, че всичко това минава за дясно и антикомунистическо. Неслучайно на стената на ректората на СУ в продължение на две години се мъдреше графит, който гласеше: “Другарю Близнашки, скромността не е порок”. Представяте ли си какво им е било на студентите на днешния ни премиер, че да се засилят да пишат със спрей по стената на университета послания на професора си. Впрочем, когато Близнашки активно се включи в протестите, надписът бе изчистен, предполагам от раннобудните кариеристи. Изборът му за служебен премиер се дължи единствено и само на трите месеца, които професорът прекара по улиците на София и в подлеза на СУ, събирайки подписи. Сигурен съм, че и в най-смелите си мечти и то в годините, прекарани в активната политика, проф. Близнашки не си е представял, че ще оглави изпълнителната власт, която в България очевидно и буквално се търкаля по улиците.

Освен Близнашки

протестиращите получиха и още едно място в ръководството на правителството.

Христо Иванов, който оглави Министерството на правосъдието, ще бъде и вицепремиер. Той бе един от най-активните бунтари срещу олигархията, които се пръкнаха миналото лято. Известен е в много тесен кръг като автор-графоман на десетки текстове, посветени на правото, морала и общите приказки. Казвам това, защото в сценката служебен кабинет няма нито морал, нито справедливост, нито дори вкус. Иванов идва от неправителствения сектор и не е управлявал нищо и никого досега, но вече е вицепремиер и ще председателства ВСС.

Друг виден представител на протестиращите, уреден на министерски пост, е Румяна Коларова, която е сложена не къде да е, а в Министерството на образованието. Румяна Коларова, за разлика от Христо Иванов, има логорея и е известна с това, че може да приказва осем часа без да каже абсолютно нищо. В интелектуално отношение представлява същинска катастрофа и трябва да се молим да не проявява своята свръхактивност на работното си място, а просто да се радва на положението си и да не върши нищо.

Четвърти протестиращ стана министър на културата. Мартин Иванов е мазен крариерист, което личи и от напудрените му, претенциозни интервюта, който беше приютен в президентството, след като бе освободен като директор на Държавния архив. Стана известен с това, че като шеф на архивите давал по 5000 лева месечно на Найо Тицин - пиар на протеста, за да обучава администрацията на медийно поведение!?!

Трябва ясно да се каже, че това правителство дойде не защото протестите успяха, а защото

олигархията успя.

С липсата на адекватна реакция върху скандалите от последните седмици, банковите афери, сближаването на Борисов с Пеевски, зависимостта на Цацаров от Пеевски и ДПС, както и откритото лобиране на Росен Плевнелиев в полза на партията на Доган и Пеевски, изобличи протестиращите като лицемери, които се бориха за кокал, а не за демокрация. Онези, които са участвали в тази работа от чисто сърце не са били платени и няма да получат пост, се оказват в по-незавидната роля на употребени и то от хората, срещу които уж се вдигнаха на бунт - мръсните комунисти, мутрите, ДПС, олигархията и т.н. При тях работата опира до специфичен вид глупост, която се надявам да бъде осъзната и избягвана в бъдеще.

Коалицията между ГЕРБ и ДПС, която се кани да управлява след следващите избори, ще направи всичко възможно да си

осигури служебна победа,

а това е и основната задача на служебния кабинет. Предишният - на Марин Райков, печаташе фалшиви бюлетини. Ще ми бъде интересно да видя дали този ще се отличи с повече фантазия. Едно е сигурно - и Близнашки, и Плевнелиев ще играят активно за ГЕРБ, което пролича от словата им на церемонията по обявяването на състава на правителството. Двамата държаха предизборни речи в полза на Бойко Борисов, което си беше срамота. Можеха да се оберат и да се опитат да го играят по-независимо.

Няма да се спирам на останалите фигуранти в този кабинет, но не мога да не отбележа и нещо друго, което прави силно впечатление. Преобладаващото американско лоби в него. Пълно е с хора, които са живели на издръжка на американски фондации или са завършили американски университети. В това нямаше да има нищо лошо, ако не видяхме как точно такива хора бяха използвани за дестабилизацията на Украйна, предизвикана от Щатите и завършила с гражданска война и геноцид над мирно население.

В момента Америка е изключително активна в нашия регион и този служебен кабинет определено може

да се нарече проамерикански

което никак не е добре от гледна точка на баланса, а и от гледна точка на националния ни интерес. Но това е тема за друг, по-задълбочен анализ. Засега сценарият за триумфалното завръщане на Борисов и Доган във властта върви по план. Могат да го разбъркат единствено избирателите, които на 5 октомври трябва да гласуват. Дали повечето от тях ще гласуват с ум, а не така, както им е казано по телевизора, предстои да видим.

Ще завърша само с една забележка относно

девалвирането на властта у нас.

Провокира ме поредното правителство, съставено от марионетки, някои от които сами по себе си сигурно не са лоши хора. Работата е там, че във властта у нас по-интелигентните кариеристи виждат само възможност за подобряване на собственото си CV. Те са приели да бъдат марионетки, защото нищо съществено няма да зависи от тях, само защото ще запишат в биографията си статута министър, който автоматически ги извежда на по-горна професионална категория в международната йерархия - независимо в коя област. Това е единственото, което ги интересува, а българските институции се сведоха до нещо като трамплин за лични амбиции, което няма нищо общо с идеята за власт, управление, отговорност и държавническо мислене. А това вече е огромен проблем. Бойко Борисов ще го преживеем и този път, но общата си безпомощност да се организираме за идеални цели, както и примитивното ни разбиране за политика и социална организация няма как да преживеем. Трябва да се променим, ако не искаме да умрем.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

P.S. - Малко след като написах този коментар стана ясно, че министърът на правосъдието и активен протестиращ Христо Иванов е с отнети адвокатски права и е наказван десет пъти от адвокатската колегия за дисциплинарни нарушения. Бях се отказал да пиша, че отдалеч прилича на изпечен мошеник, но сега го връщам в текста. Поредната ирония на съдбата, която изобличава подмяната, извършена от протестиращите.

Явор Дачков, glasove.com

* Заглавието е на редакцията

Няма коментари :

Публикуване на коментар