loading...

петък, 22 август 2014 г.

Как една трагедия се превърна в потоп на ксенофобията

Варна и Добрич изживяха огромен ужас. Наводнени бяха къщите на стотици, а десетки загинаха. Хора, които бяха далеч от бедствието веднага започнаха с експертните оценки. Незнайни блогъри из интернет веднага пуснаха компютрите и започнаха да определят виновния.
Различните политически формации не поеха сериозна политическа отговорност, каквато е нужна при такава трагедия, а напротив започнаха да се оправдават един с друг. (Фаворитът в оправданията беше на кмета на Варна Иван Портних, че Орешарски "не си вдигал телефона").

"Вярата ни разделя, смъртта ни обединява" са казали англичаните, но ние като едни истински балкански войни естествено решихме да докажем, че това не е вярно. Да докажем, че нас нищо не ни обединява. В България се делим на политически ориентирани, на религиозни и нерелигиозни, на музикални експерти и на още сто неща. Не е лошо всеки да избира субкултура, но когато са отнети животи, а други са застрашени трябва да погледнем извън собствената си кутийка.

Та за омразата - забелязах преди няколко дни как "приятелите ми" във Фейсбук си разпространяват текст от някакъв блог с гръмкото заглавие "Защо нямаше нито един циганин-доброволец?". Естествено като всеки интернет родолюбец въпросният блогър Костадин беше окичил блога си с знамена и пр. Уникалното в неговата творба (защото това, че някой е паразит вече сме го чували) беше, че въпросният господин е потресен с каква наглост ромите не са му дали лични карти като им бил поискал.

"Когато им поисках лични карти за да докажат че са от квартала, а не от Максуда, всички казаха че документите им са отнесени от наводнението.


Явно в наши дни да си блогър се равнопоставя с това да си полицай. Г-н Костадинов, надявам се този текст да стигне до Вас - когато вие ми поискате лична карта, заради това, че иначе ще напишете нещо лошо за мен в блога си, и аз няма да Ви дам.

Притеснителното е обаче, че в такива моменти хората се озлобяват още повече и разпространението на въпросните блогове е меко казано опасно. Само за справка четиринадесет млади (по възраст и дух) роми от Нови пазар и Шумен бяха сред първите притекли се на помощ в квартал „Аспарухово“, но след като не беше публично оповестено като медийна сензация никой не го забеляза.


Другите хора, които бяха подложени на всекидневен тормоз от крайно десни елементи (като дори се направиха нощни патрули) - бежанците също веднага се притекоха на помощ и дори заявиха, че биха вършили най-мръсната работа, за да помогнат на държавата, която ги е приютила.


И последните мразени от нас люде - македонците също веднага реагираха. Опозиционният скопски вестник "Слободен печат" написа: "Защо помогнахме на Сърбия, а на България - не?", а македонският премиер Никола Груевски изпрати съболезнователна телеграма до Пламен Орешарски, в която пише: "подготвени сме в най-бърз възможен срок да предоставим на ваше разположение всички необходими ресурси с цел саниране на щетите".

Та да обобщим до тук - всички мразени от нас етноси и народи искаха да помогнат на сънародниците ни, а българите просто стояхме пред компютрите и търсихме виновния с цинични коментари в социалните мрежи.

Естествено, не отричам и огромната помощ, която оказаха много от българите, искрено се радвам, че има още такива хора и се надявам инициативата на продължи и когато свърши медийното внимание, защото само ние можем да си помгнем един на друг, когато държавата я няма и смята, че 300 лева са достатъчни, за да се построи нов дом.


Когато имаме армия, но нея я държим за спешни случаи, ако ни нападнат изненадващо, а когато ни напада и унищожава порой не считаме, че е необходимо да мобилизираме всички военни и цялата техника и част от тях пристига 6 часа след наводненията.

Тъжно е обаче в моменти като този да се леят коментари от рода на "циганите са виновни за наводнението" - не, уважаеми, виновни са тези, които не са си свършили работата, за която им се плаща.

И между другото аз съм от Добрич и определено не само цигани изсичат горите, защото в място с огромна безработица, когато живееш на ръба на мизерията търсиш всякакви начини да си стъпиш на краката.

Гергана Георгиева, Livenews.bg

* Материалът е бил публикуван на 24-ти юни 2014 г.

Няма коментари :

Публикуване на коментар