loading...

четвъртък, 21 август 2014 г.

24.6.1717 г.: В Лондон е създадена първата Велика масонска ложа

На 24 юни 1717 г. е основана масонската Велика ложа на Англия. Тогава в лондонската кръчма “Гъската и скарата” се обединяват четири ложи. Само след осем години Великата ложа вече обединява 64 отделни ложи, от които 50 работят в очертанията на Лондон.Различни клонове на това елитарно и езотерично (посветителско) общество днес съществуват под различни форми в цял свят, с членска маса приблизително 5 милиона души, от които около 480 000 в Англия, Шотландия и Ирландия и по-малко от 2 000 000 в САЩ.

Масонството в Западна Европа


Четири години след сбирката в “Гъската и скарата”, през 1721 г. е издаден кралски устав, който осъжда някои скандални клубове и дружества. Великата ложа на Англия си дава сметка, че е заподозряна, и бърза да убеди властите, че не ги заплашва с нищо. За да документира всяко свое действие, тя започва да води официални протоколи от заседанието си на 25 ноември 1723 г.

Същата година се появява прословутата “Конституция”, написана от Джеймс Андерсън. Същата се превръща в настолна книга за английските, а впоследствие и за всички масони. От нея са взети някои от основните правила на Конституциите на сега съществуващите свободнозидарски общности по цял свят.

След разгрома на Стюартите, главният поток на масонското движение се пренасочва от Англия към Франция. За няколко десетилетия са изградени над 600 масонски ложи, в средите на които израстват най-големите реформатори на XVIII век – Волтер, Франклин, Кондорсе, Мирабо, Дантон, Робеспиер, Лесинг, Лафайет и много други.

Сред тях има и не малко представители на католичеството, които впоследствие създават протестантското движение вследствие на отлъчванията, предприети от Климент XII и Бенедикт XIV.

Масонството в САЩ

Масонството намира особено плодородна почва в Америка. На 4 февруари 1789 г. Джордж Вашингтон е избран за първи американски президент и полага клетва пред Великия магистър на Великата ложа на Ню Йорк Робърт Ливингстън.

През 30-те години на XIX в. в САЩ се появява силно антимасонско движение. Разтурени са над 2000 американски ложи и дори е сформирана антимасонска партия, която намира място в Сената. По-късно един от нейните членове, бившият масон Милард Филмор, става 13-ти президент на страната. Скоро тази реакция заглъхва.

Масонската символика присъства в много държавни документи на САЩ, включително и върху паричните знаци - като пирамидата, всевиждащото око и логото "Нов световен ред". През последните десетилетия настъпиха промени в американското масонство, което допусна в редовете си жени и чернокожи. Напоследък броят и влиянието на масоните в САЩ намалява, което съответства на засилващата се криза в традиционните протестантски църкви на САЩ.

Масонството в Русия

Масонството е много популярно в Русия при управлението на императрица Екатерина II (1762-1796). Но след Френската революция тя преосмисля политиката си в консервативен дух. От Русия са изгонени всички французи с либерални идеи, въведена е строга цензура върху печатните книги, закрити са всички частни печатници.

Руското масонство преживява нов разцвет при владичеството на Александър I (1801-1825 г.). На масонството се противопоставя архимандрит Фотий (Спаски). Чрез откритото му разобличаване той успява да наложи закриването на всички масонски ложи, да принуди дошлите от чужбина масони-разложители да напуснат пределите на Русия. Борбата срещу масонството рязко се засилва след неуспешния опит за преврат на републикански настроените декабристи през 1825 г.

След Февруарската революция през 1917 г. министър-председател става масонът Керенски, а от 29 члена на неговото правителство 23 са масони. Странно защо Октомврийската революция на болшевишката партия не ликвидира масонството в Русия и то продължава своята дейност относително легално до обявяването му за забранено чак през 1940 г.

Масонството в България
На 17 януари 1914 г. Димитър Ведър – масон в ложа “Affability № 137” в Манчестър, д-р Христо Стойчев и Стоян Джубелиев – членове на френската ложа “Tolerance de Cordiality № 155”, Петър Мидилиев, Стефан Тодоров, Димитър Мустаков, д-р Константин Станишев, Тома Карайовов и Драган Тъпков (членове на ложи в Солун) и Георги Ангелов основават ложа “Заря” – София, под послушанието на Великата ложа на Франция.

Едни от първите, които са привлечени в братството на ложа “Заря” през 1914 г., са Александър Теодоров-Балан, полковниците Александър Протогеров и Петър Дървингов, Александър Цанков, Ефтим Спространов, Димитър Мишев. Масонството обаче не получава широко разпространение.

На 30 септември 1930 г. военният министър генерал Никола Бакърджиев забранява със заповед участието на действащи офицери в ложите.

Българските масоните посрещат 1933 г. с числен състав от 478 братя. “Работилниците” се трудят добре, атаките към Великата ложа на България са парирани, а международните контакти се увеличават.

На 19 май 1934 г. е извършен държавен преврат. Шестима министри от правителството на Кимон Георгиев са членове на “братството”. Това не е нищо ново за Великата ложа на България. Тя винаги е била в пряк допир с властта. Преди това в правителството на Александър Цанков масоните са петима. Министерският съвет на Андрей Ляпчев е включва шестима. Толкова са и в кабинетите на Никола Мушанов, на Пенчо Златев, на Андрей Тошев и на Георги Кьосеиванов. Осем са в правителството на Богдан Филов. Не е смущаващо, че министър-председателят Кимон Георгиев е член на ложа “Светлина”, а Великият майстор на Великата ложа на България Петър Мидилиев е вътрешен министър. Останалите братя са Константин Баталов, Янаки Моллов, генерал Пенчо Златев, Петър Тодоров, Димитър Атанасов, Никола Захариев и Тодор Кожухаров. Основният вдъхновител на преврата генерал Дамян Велчев също е деен член на ложата.

В конкретния случай от 19 май масоните в правителството на Кимон Георгиев неволно стават участници и полагат политическите основи на една доктрина, която ще закрие ложата само след седем години.

Масонските ложи в България са забранени през 1941 г. със закон, подписан от цар Борис III. Тези забрани през ХХ в., започнали с поставянето извън закона на масонството в нацистка Германия през 1933 г., вероятно са следствие от антимасонските настроения, които съпътстват развитието на свободното зидарство от началото на неговата официализирана история.

Българската държава, която е лоялен съюзник на Райха, не може да търпи организация, обявена от него за враг на човечеството. Политизирането завладява и самата ложа, което е предопределящо за съдбата й. От една страна застават Александър Цанков, Богдан Филов, Петър Габровски, Асен Кантарджиев, както и някои индустриалци, печелещи добре от търговията с Германия, като Димитър Савов или Павел Спасов. От друга са антигермански настроените братя, които виждат в хитлеризма най-голямата опасност за страната: Венелин Ганев, Асен Златаров, Стойчо Мушанов, Атанас Буров, Кимон Георгиев, Димо Казасов, Дамян Велчев, Никола Петков.

Опитвайки се да изпреварят събитията, през септември 1940 г. е свикан велик масонски събор. На него е решено: “Великата ложа на България и всички нейни поделения – свободнозидарски ложи в страната под нейно послушенство, се саморазтурят и от днес престават да съществуват."

На 24 декември 1940 г. народното събрание по спешност приема печалният Закон за защита на нацията. С него се забраняват всякакви тайни и международни организации на територията на царството и се “урежда” положението на евреите. Законът обаче влиза в сила след една година и това е единственият компромис, който “свободните зидари” са успели да вземат от братята си в правителството. Времето е достатъчно за уреждане на финансовите въпроси и изнасяне на най-ценните архиви и документи.

След “приспиването” на ложата остават живи старите контакти и чувството за братство. Това добре личи и в обстановката около 9 септември 1944 г., когато “свободните зидари” Кимон Георгиев, Димо Казасов, Венелин Ганев, Дамян Велчев, Никола Петков проявяват типично масонско единодействие. Те и част от антихитлеристки настроените братя в България живеят с вярата, че страната ще тръгне по нов път. Някои от тях дори влизат в ОФ, други допринасят за установяване на новата власт.

Никога след 1944 г. масонската ложа в България не прави опит да възобнови дейността си. Особено след статията на Георги Димитров в „Работническо дело” от 22 юли 1946 г.: „Масонските ложи са в същото време чужди шпионски и предателски агентури. Те са опасност за свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна. Масонските ложи са национална опасност за нашата страна и те безусловно трябва да се ликвидират.”

Макар че масонството не изиграва такава роля в живота на страната ни, каквато е имало в САЩ, Франция, Германия и Русия, то безспорно е явление в българския обществено-политически и културен живот. Въпреки краткото си организирано и пълноценно съществуване (1914-1941 г.), то оставя своите следи в развитието на страната. Значението му не е толкова голямо, както твърдят най-ревностните му поддръжници и врагове, но в никакъв случай не е незначително, каквото е мнението на незапознатите с принципите, организацията и членския му състав.

Първите стъпки за възстановяване на българското масонство след началото на демократичните промени са направени през 1991 г. През 1992 г. 28 души са приети от масонска ложа в Югославия. Към тях се присъединяват и седем, приети в мюнхенската ложа “Лесинг”.

Чак през 1997 г. е възстановена Великата ложа на България, чието пълно име е Велика ложа на старите свободни и признати зидари на България. Тя е призната от масонската общност за приемник на “приспаната” през 1941 г. Велика ложа на България. Движещата сила при преодоляване на вътрешните трудности е постулатът: “Всички сме братя масони, нуждаем се да създадем силна Велика ложа.”

На 20 септември същата година е извършен ритуалът “внасяне на светлина” и в България отново има организирано национално “зидарско” движение.

Мнозина от българските политици, бизнесмени и културни дейци членуват в ложи или в парамасонски организации като Ротари клуб и Лайънс клуб.

/По материали в интернет/

* Платена публикация

Няма коментари :

Публикуване на коментар