loading...

петък, 6 юни 2014 г.

Защо ни е необходима президентска република?

Президентската република е един различен начин на управление, при който начело на държавата е президентът. Той има водеща роля в управлението и много по-разширени пълномощия в сравнение с парламентарната република. В него до голяма степен е съсредоточена изпълнителната власт и много от функциите на министър-председател, които той има при парламентарната република.

Една от най-честите причини за обсъждането на президентската република са недостатъците на републиката с парламентарно управление. Подобни недостатъци са политическата партизанщина и честите правителствени кризи – са добре познати и от теорията на държавата, и от държавите с тази форма на управление. Известна е и причината на отбелязаните недостатъци – парадоксалният от гледната точка на теорията на независимите власти избор на управленска власт от законодателна власт.

Големият проблем на парламентарното управление, така както е заложено като структура, правомощия и взаимоотношение между държавните органи, не се оказа ефективно. Често се чува, че държавата не функционира.

В същото време президентската република създава благоприятни предпоставки за съсредоточаване в ръцете на президента големи пълномощия, което стабилизира държавната власт. Това е крайно необходимо за държави, намиращи се в преход (Мексико, Русия, България), за държави, в които има силни монархически традиции (Румъния), за държави в период на провеждане на реформи (Перу), в държави с огромна територия и многонационален състав (САЩ, Русия), при наличие на извънредни събития, като преди време в Югославия например. Към президентските републики спадат САЩ, Аржентина, Бразилия и други.

При европейската президентска република, каквато е Франция, президентът и ръководителят на правителството са различни личности, но държавният глава има контрол над изпълнителната власт и без неговото съгласие не може да се назначат силовите министри – на вътрешните работи, на външните работи и на отбраната.

Президентът, както е във Франция, може да пренарежда дневния ред на заседанията на правителството и да отхвърли тема, която счита, че не е важна за страната, може да присъства и на заседанията на Министерския съвет.

Характеристики на президентската република
Съществува така наречения извънпарламентарен начин на избиране на президента (или от населението, като в Бразилия, Франция, или от изборна колегия, както е в САЩ).

Класическа президентска република са Съединените американски щати. В основата на Конституцията на САЩ е залегнал принципът на разделение на властите. Съгласно същата конституция, законодателната власт принадлежи на Конгреса, а изпълнителната - на президента, съдебната - на Върховния съд. Президентът, избиран от избирателната колегия, сформира правителство от неговите съпартийци.

В Русия изпълнителната власт се упражнява от правителството на Руската федерация. Председател на правителството се назначава от президента със съгласието на Държавната Дума. В случай на три отклонения на Държавната Дума на кандидатурата на правителството, или в случай на вот на недоверие на правителството на президента има право да се разтури в Държавната Дума. Президентът на Руската Федерация, който се избира от гражданите на Руската Федерация за срок от четири години въз основа на общо, равно и пряко избирателно право c тайно гласуване.

Президентските републики са разпространени предимно в страните на Латинска Америка. Тази форма на управление се среща и внякои от страните в Азия и Африка.

Ситуацията в България

Системата на парламентарната република се изчерпа и това се случва не за първи път в българската история през последните 135 години - причината се крие в това, че сме народ с авторитарна култура. Това е тезата на проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, който смята, че е сред малцината радетели за осъществяване на идеята. България е парламентарна република, в която върховен законодателен орган е Народното събрание с 240 на брой народни представители и мандат на управление 4 години. Народните представители се избират пряко от гласоподавателите на базата на пропорционална избирателна система. За да имат парламентарно представителство, участващите в изборите партии и коалиции трябва да съберат най-малко 4% от общия брой подадени гласове.

Не бива да забравяме, че парламентарната демокрация е насадена насила на българския народ. И още през 1879 г. този народ, който дотогава е бил управляван авторитарно от ханове, царе, императори, султани, изведнъж получава най-демократичната конституция в Европа - белгийската. Но народът е с авторитарна политическа култура и, естествено, той започва да нагажда парламентарната демокрация, независимо дали ще бъде върховен суверен монарх или президент.

Защо ни е необходима президентската република?

За 20 години демокрация обаче постепенно Народното събрание загуби ореола си, смята бившият конституционен съдия Георги Марков. Той смята: "Нежната революция от началото на 90-те г. отмина, хората станаха по-аполитични, думата депутат като че ли стана мръсна. Донякъде това се дължи и на самите народни избраници, които отсъстват от залата, гласуват с чужди карти, парламентарните групи се роят и отлюспват, често се променя и вотът на избирателите. Почти всички основни политически сили на прехода без етническата ДПС изпаднаха в криза, а парламентът е преди всичко еманация на участвалите в изборите партии. Дори гласувания през 2001 г. и 2009 г., които преминаха доста активно, не бяха толкова за парламента, колкото за царя, а след това за генерала".

От гледна точка на контрола над отделните министри президентската република като че ли изглежда по-привлекателна. Самата президентска институция у нас в годините на прехода се оказа най-стабилна. Нито един държавен глава не си отиде предсрочно, както доста парламенти и правителства.

Именно за президентската институция бяха пуснати и рекорден брой бюлетини за победител - 2 800 000 за д-р Желев през януари 1992 г.

Как може да стане?

Българският парламент трябва да състави конституционно мнозинство от 160 народни представители, които да решат да се свика Велико народно събрание за промяна на формата на държавно управление.

Николай Георгиев

Няма коментари :

Публикуване на коментар