loading...

събота, 21 юни 2014 г.

Три български банки били в критично състояние

Разследване на сайта Bivol.bg показва стряскащи данни за състоянието на три банки у нас.


Най-проблемна е Инвестбанк на Петя Славова, една от "гнилите ябълки" от анализа на посланик Байърли за проблемните банки в българската банкова система, който години по-късно все още е актуален.

В месечните отчети на банката към БНБ стойността на депозитите вече е "колкото каже Петя" споделят вътрешни източници.

Проблем са най-вече експозициите на банката към свързани лица. Те са взели евтини заеми в голямата си част деноминирани в долари, преди доларът да се покачи срещу еврото и респективно лева.

Тези кредити на Инвестбанк представляват 38% от категоризираните като проблемни (под наблюдение 30-90, необслужвани: 90-180 и загуба: над 180) кредити. Такава класификация на кредитите налага и съответното заделяне на допълнителни резерви от и без това минималния капитал (от първи ред) на Инвестбанк.  За да се избегне задължителното провизиране на необслужваните кредити с недостатъчно обезпечение се прави преструктуриране, което дава гратисни периоди на кредитополучателя, през които той може да обслужва само лихвата.

За спасяването на Славова са мобилизирани общините управлявани от ГЕРБ, които прехвърлят сметките си в Инвестбанк, но това няма да е достатъчно. В момента Инвестбанк има нужда от 160-190 милиона лева свеж капитал, за да отговаря на минималните капиталови изисквания на БНБ от 14% капиталова адекватност.

Банката на Петя Славова нашумя и покрай липсващите пари на корпоративни клиенти. Бившият главен счетоводител на банката Петър Маринов наскоро разкри скандални факти „от кухнята" за раздаване на необезпечени и незаконосъобразни кредити, както и за нагласени данни за дебита по депозитни сметки. Според изявленията на Маринов, корупцията стигала до БНБ, където служители си затваряли очите за нерушенията срещу пари.

Мераклии за придобиване на закъсалата банка няма. Дори някои всеядни "гнили ябълки", като ЦКБ на ТИМ и банката на Цветелина Бориславова БАКБ не проявяват ентусиазъм заради огромните дупки в баланса и отровните активи, които могат да придобият ако купят Инвестбанк.

Токуда - куда?

Малката Токуда Банк вече е в напреднал процес на продажба. Кандидатите извършват анализ на текущото състояние на банката (due diligence), който се оркестрира от Ernst & Young България. Официално Токуда отчита 38 милиона капитал към края на 2011 г., но реалната стойност на капитала по оценка на експерти е между 0 и минус 5 милиона лева.

Преди години, по времето на управлението на бившия финансов министър Стоян Александров, банката е имала „дупка" от около 30 млн.лв., която е била покрита след общия бизнес с Алексей Петров. Сега обаче Трактора вече не е в състояние да я финансира.

Желание да наддават са проявили седем финансови институции.

Сред тях са ЦКБ на ТИМ, които искат трета банка в страната, руската VTB-Capital, представляваща както обикновено неясен клиент, финансовата къща ЕЛАНА, Еврохолд на Тилев, Ковачки и червения милионер Людмил Стайков. Любомир Павлов (Пъпката) и Огнян Донев също проявяват интерес през свързана структура.

За последните се говори, че са имали идея с част от акционерите да прибегнат до т.нар. „увеличение на капитала" с цел овладяване на контролния пакет. Тези данни са изтекли и се е наложило японският милиардер да намеси европейския си финансов мениджър в Европа Артур Щерн, който да контролира лоялна продажба.

Само малък кръг от кандидатите са допуснати до конфиденциалната документация за състоянието на Токуда Банк, като информацията е, че Донев и Павлов са се отказали.

За да покрие минималните изисквания на БНБ и, за да не влязат квестори, на Токуда са нужни 35-45 милиона лева свеж капитал.

Имотният срив удари БАКБ

Малко по-малко, около 30 милиона, трябват на Цветелина Бориславова, за да стабилизира БАКБ, след ревизираните оценки на активите и вземанията, както и тяхната обезпеченост. Преди да бъде овладяна от нея за символичната цена от 100 000 евро, БАКБ раздаваше преобезпечени кредити. Възвратимостта им обаче се стопи, след рухването на пазара на недвижимите имоти, което силно удари върху първоначалните очаквания на Бориславова, както и върху ликвидността на банката.

Едва ли ще е сериозен проблем припознаването на БАКБ за една от „любимките на властта". След като неспасяемата банка на Петя Славова може да разчита на инжекции от държавата "по заповед на щуката", то за Цветелина манната от данъкоплатците ще потече с пълна сила, ако се наложи. Да не забравяме главоломната „банкова кариера" на приятелката на Премиера, която получи СИ банк (бивша Българо-руска инвестиционна банка) „на тепсия", след това осребри дела си там за около 300 млн. лв., купи си нова банка за цената на един скромен апартамент и се превърна в една от най-богатите жени в Европа.

bivol.bg

Няма коментари :

Публикуване на коментар