loading...

четвъртък, 1 май 2014 г.

ГЕРБ губи изборите, БСП води с 2%, вижте прогнозата на „Сова Харис“

По поръчка на „Преса“ Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания „Сова Харис“ проведе представително за пълнолетното население на България изследване. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в периода 23-28 април 2014 г. и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.


С приближаването на изборния ден предпочитанията на гласоподавателите са все по-ясни. Загадка обаче остава степента, в която те ще се превърнат в реални гласове. По-малко от месец преди изборите за Европейски парламент малко над 58% от хората декларират, че ще гласуват. Според експертна оценка на „Сова Харис“ приемаме, че реалните гласоподаватели в България са около 5 800 000 души. Това означава, че при декларираната активност на 25 май до урните ще отидат около 3 400 000 души. Трябва да отбележим, че подобна масовост обикновено има на парламентарни избори. При избори за европейски институции избирателната активност по традиция е доста по-ниска. Нека разгледаме два-три варианта, зависещи от активността на хората.

За първа възможност можем да приемем, че на 25 май наистина ще гласуват малко под 60% от избирателите. При всички случаи основното противобор­ство ще бъде между БСП и ГЕРБ. Това е и основният избор, пред който ще бъдат изправени повечето хора. Има относителен паритет между двете най-масово подкрепяни политически организации, обаче се очертава тенденция за надмощие на левицата. Ако през февруари 2014 г. регистрирахме почти пълно равенство и дори лек превес на ГЕРБ, а през март напред излезе БСП, сега вече наблюдаваме и нейна преднина с над 2%.

Изглежда, социалната проблематика се възприема по-добре в обществото и постепенно взема връх над аргументите за важността на фискалната дисциплина. Струва ми се, че в това отношение Сергей Станишев успешно пренася тенденциите от европейски терен на наша почва. От своя страна Бойко Борисов се обляга изцяло на формулата от предишния си управленски мандат, която едва ли ще му отвори нови перспективи. Да спестяваме и да се лишаваме, за да строим инфраструктура - този приоритет вече беше отхвърлен от мнозинството от българското общество.


Избори от европейския тип не предлагат най-близката проблематика на електората на ДПС. По тази причина партията, ръководена от Лютви Местан, може би ще има проблеми с активизирането на привържениците си. Но вероятността да удържи традиционните си позиции е реална. През последните 3 месеца движението има подкрепата на 6-7% от всички избиратели.

Коалицията „България без цензура“-ВМРО-БНД-ЗНС и др. се очертава като новото явление на българската политическа сцена. Подкрепата за нея се задържа на ниво около 6% от всички гласоподаватели, което е не само гаранция за присъствие в Европейския парламент, но и й дава възможност да се превърне в балансьор на българското политическо пространство. Засега спойката между формацията на Николай Бареков и утвърдили се партии като тези на войводите и земеделците стои органично и предвещава по-дълго и значително присъствие в политическия живот и след евровота.

За Реформаторския блок можем да кажем, че е прекършил тенденцията на спад на електоралната подкрепа. АБВ? Засега проектът на Георги Първанов е далече от възможността за преодоляване на бариерата за влизане в Европейския парламент, която е доста висока. Изобщо моментът за самостоятелната му изява като че ли не беше много благоприятен. Въпреки това АБВ печели привърженици почти равномерно в цялата страна и има позиции да се бори за присъствие в едно бъдещо българско Народно събрание. По този начин резултатите опровергават тезата, че организацията на бившия президент няма бъдеще, ако не излъчи депутат в Европейския парламент.

На фона на европейските избори нишата на националистите като че ли губи влияние. Подкрепата за парламентарното мнозинство отне ореола на Волен Сидеров като бунтар опозиционер. Засега се оказва, че дори неговата открита проруска позиция не успява да му възстанови традиционната подкрепа. На този етап по-голямата част от феновете на „Атака“ предпочитат да останат в пасивна позиция, в редиците на негласуващите. А пък подялбата на гласовете между „Атака“ и НФСБ оставя и двете формации под бариерата за пращане на човек в ЕП.

Първи вариант
Ако се върнем към резултатите от изследването и приемем, че активността на 25 май ще бъде около декларираната, виждаме, че БСП и ГЕРБ може да разчитат на по 6 депутатски места в ЕП, ДПС и коалицията ББЦ-ВМРО-БНД-ЗНС и др. - на по 2, и Реформаторският блок - на 1 място. Трябва да отбележим, че ГЕРБ и проектът на Николай Бареков получават по 1 място благодарение на закръглянето на остатъчните резултати.

Втори вариант
За него съдим по няколко индикатора, които ни потвърждават, че твърдо решилите да гласуват са 42% от всички избиратели. Това представлява малко над 2 400 000 души. Ако само тези хора гласуват, това би довело до значителни промени в съотношението на силите. Тъй като твърдото ядро на БСП е съществено по-голямо от това на ГЕРБ, ножицата между двете формации ще се разтвори и БСП ще получи още 1 мандат, а ГЕРБ ще изгуби 1 място. Относителното присъствие на ДПС ще нарасне значително и движението ще получи възможност дори за 2 допълнителни мандата. Коалицията ББЦ-ВМРО-БНД-ЗНС и др. ще мине границата за 1 мандат, а РБ ще остане под чертата. При този вариант на ниска активност разпределението би изглеждало по следния начин: 7 места за БСП, 5 за ГЕРБ, 4 за ДПС и 1 за проекта на Николай Бареков.

Трети вариант
Както обикновено се случва, истината се намира по средата. В конкретната ситуация това би означавало, че част от колебаещите се дали да гласуват ще отидат до урните. Ако приемем, че това ще направят около половината от тях, тогава активността ще достигне около 50%, което представлява около 2 900 000 души. Тогава БСП ще запази позицията си от 7 места, ГЕРБ ще има сигурни петима евродепутати, ДПС - трима, коалицията ББЦ-ВМРО-БНД-ЗНС и др. - един, и едно място ще се разпредели според остатъка вероятно между ГЕРБ и коалицията, ръководена от Николай Бареков. Данните за евентуални парламентарни избори в голяма степен повтарят разпределението на нагласите за евровота. Особеностите тук са две: едната е, че по-високата избирателна активност е традиционна и такъв вариант можем да приемем с висока достоверност.

Втората особеност е, че бариерата за влизане в българския парламент е по-ниска, което, съчетано с по-високата активност, прави възможно присъствието на повече субекти в него. Според резултатите от настоящото проучване освен обичайните парламентарно представени сили като БСП, ГЕРБ и ДПС в едно ново НС ще присъстват и коалицията ББЦ-ВМРО-БНД-ЗНС и др., и РБ, и АБВ.

Няма коментари :

Публикуване на коментар