loading...

неделя, 10 март 2013 г.

Протестиращите проиграха с лека ръка народната вълна

Протестиращите в България стоят на ръба на нов капан. Те са почти лишени от шанс да попаднат в новия парламент, а това може да доведе до призиви за бойкот на вота. От тях пък печелят само мафията и олигархията.
Тeзи позиции застъпва Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, който от години наблюдава изборните практики в страната. С нея разговаря Татяна Ваксберг.


"Протестите са насочени срещу партизанщината и уродливата същност на политическите практики", коментира Антоанета Цонева. "Хората са установили, че съществува някаква отрицателна селекция, която изтласква до върха не най-подготвените специалисти, а тези, които умеят най-добре да служат на мрежата и да охраняват нейния интерес.

Протестиращите виждат, че е оформена каста на недосегаемите, която никога не пада от власт. Тази система взривява българския политически живот, но за да се промени това, трябва да се използват институционалните възможности, които държавата предоставя в рамките на парламентарната демокрация. Протестиращите много добре знаят това и искат системата да им позволи да участват в промяната й", казва Цонева.

Липсва време за истинска подготовка
 
На протест срещу партизанщината и уродливите политически практики
 
"За съжаление обаче шансовете на протестиращите да излъчат свое представителство клонят към нула“, добавя Антоанета Цонева и дава пример с най-бунтовния град - Варна: "Ако протестиращите там искат да направят своя политическа формация, която да излъчи представители в парламента от всичките 31 избирателни райони на страната, те нямат технологично време за това.

Другата им възможност е да излъчат свой кандидат в парламента от Варненския многомандатен район. Тази опция е по-реалистична от регистрирането на партия, но също е трудно осъществима, поради трудната и бюрократична процедура по свикването на инициативен комитет, събирането на подписи и пари. Това осуетява възможността за политическо представителство и е красноречив пример за това, че правилата трябва да се променят", убедена е Цонева.

Например международните стандарти изискват да се събират подписи от 1 процент от броя на избирателите, докато в България се искат 3 процента, казва тя. "Но депутатите отказаха да облекчат този режим, те не искат да внасят промени в избирателния закон и просто чакат да стане 12 март, за да се закрие парламентът и промените да станат невъзможни. За сметка на това те предлагат да включат част от протестиращите в своите партийни листи, за да покажат, че са чули гласа на протеста", добавя тя и определя този подход като балкански партизански хватки.
Вярно е, че протестиращите имат и друга възможност да влязат в парламента - например като използват вече съществуваща партийна регистрация и просто я вземат "под наем". Тогава партията трябва да се регистрира за участие в изборите до 27 март, като към тази дата представи 7000 валидни подписа, наред с 10 000 лева и кандидатски листи. "Но и това е почти неизпълнима задача, заради съкратените срокове, в които трябва да се реализира", коментира Цонева.

На избори без алтернатива
 
Без шанс за реална промяна
 
По думите й протестиращите имат много повече технологични шансове да излъчат кмет на Варна, защото сроковете за това са по-големи. Що се отнася до парламента, те почти нямат възможности: "Лошото на тези предсрочни избори е, че протестът няма да си намери политическо представителство. Ще се окаже, че сме отишли на избори заради протестите, а всъщност няма да имаме възможност да подкрепим кандидатите, които изразяват смисъла на тези протести. Това е неудовлетворение, което отваря вратите за кампания, призоваваща към неучастие в изборите.

Но при ниска избирателна активност се стимулира играта с купуването на гласове от страна на мафия и олигархия, тъй като гласовете стават "по-евтини". На миналите избори например имаше една партия, купуваща гласове, която не влезе в парламента само защото активността се качи, с което се качи и броят гласове, необходими за прескачане на 4-процентовата бариера", напомня Антоанета Цонева.

Интервю на Татяна Ваксберг / Редактор: Б. Узунова
www.dw.de
(*Заглавието е на редакцията)

Няма коментари :

Публикуване на коментар