loading...

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Вижте цялото писмо на Октай Енимехмедов до Слави Трифонов

На 13 февруари 2013 г. в шоуто гостува Метин Енимехмедов, брат на Октай Енимехмедов, който на форум на ДПС на 19 януари нападна с газов пистолет тогавашния председател на партията Ахмед Доган. Достояние на зрителите стана писмо на Октай, написано в ареста и адресирано до Слави Трифонов.

Текст на писмото:

“Здрасти Слави,

Надявам се, нямаш нищо против, че се обръщам по този начин към теб, а не с чичо Слави.

За да бъда напълно откровен, преди да напиша защо се качих на трибуна и прекъснах речта на Ахмед Доган, насочвайки пистолет към главата му, искам да ти кажа, че в последно време изгубих интерес към предаването ти.

Ще се радвам колкото се може повече хора да чуят това, което ще прочетеш от писмото, което написах тук в следствения арест на „Г. М. Димитров“.

Много глупости се написаха и изговориха по мой адрес и по адрес на семейството ми, но не се и учудвам след като знам, чии интереси защитават въпросните медии и журналисти.

Искам да кажа на онези, които още не са разбрали защо исках да стрелям по Ахмед Доган, че аз, Октай Енимехмедов, съм „един от многото“, гласували доверие на този човек и останали разочаровани от неговата политика.

В последно време с това негово насаждане на омраза и паника между българи и турци, стана още по-ясно, че всичко, което се случва около ДПС, е изцяло в интерес на една единствена фигура и неговото обкръжение.

Много лъжи се изрекоха и много кражби се извършиха от тяхна страна, но за съжаление държавата нищо не прави по въпроса.

Дори ме учудва поведението на премиера Бойко Борисов, който излиза пред хората и казва, че „шапка му свалял на Доган“ за това, че бил много добър политик.

Това не го разбирам – защо този човек е наричан добър политик, след като е нанесъл такива поражения на страната и държавата в нея?!

Предполагам голяма част от вас видяха начина, по който ме налагаха и ритаха делегатите на ДПС и то, след като аз лично изхвърлих пистолета и не им оказах ни най-малка съпротива, те продължаваха да ме ритат с токовете си. С това те оправдаха моите очаквания, че не са нищо повече от шепа страхливци, доверили се на един доносник.

Това е истинското лице на голяма част от действащите фигури в партията. Казвам голяма част, защото вярвам, че и сред тях има млади и свободно мислещи хора, които в най-скоро време ще кажат „Не“ на Доган и неговата политика. Единствено по този начин биха могли да съхранят каузата на истинското ДПС. Това ДПС, в което хиляди български граждани вложиха много от себе си, от своята вяра, надежда и любов в защитаването на правата и подпомагане на развитието на различните отдалечени райони, в които преобладават предимно хора от турски произход.

Мисля, че след като аз, студентът от УАСГ, на 25 години успях да се кача на трибуната и пред цяла България да насоча пистолет в главата на Доган, всеки въоръжен с повече кураж би могъл да го направи.

Навярно в очите на много от вас моите действия и моя начин на изразяване изглеждат шокиращи и недопустими за демократичните ценности в България. Но искам да знаете, че аз като гражданин на тази страна, ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!

Тук, в тази страна, съм се родил, тук съм израснал, тук са моите родители, тук са приятелите ми, тук са минали 25 години от моя живот и тук ще умра!

Родината е обща за всички, без значение циганин ли си, българин ли си, турчин ли си и т. н.

Ние българските граждани сме народът на тази страна.
И също както всеки един от вас има своята лична история и памет, така и страната ни има своята памет и история.
Аз като един млад Родолюбец считам, че историята обърна гръб на Ахмед Доган.
Убеден съм, че не аз, а той заедно с останалата част на политическия елит, които нанесоха дълбока рана върху паметта и историята на България, трябва да са на мое място тук, в ареста на „Г. М. Димитров“.

Рана, която все още е неизлечима, ще оказва неблагоприятно влияние върху живота на поколения напред, в това число и нашето.

В една от своите лекции един мой любим архитект и инжинер Jaque Fresco казва така:
„Различните култури на този свят,
налагат различни ценности.“

Аз съм мюсюлманин и като такъв съм възпитаван да бъда добър към хората, да се отнасям добре с животните, да уважавам по-възрастните от мен, да се образовам и т. н. Но и аз, като всички хора по света, не съм безгрешен. Сигурно имам много грехове, за които се надявам Господ да ми прости. Научил съм се кое е най-важното за един мъж в този живот – достойнство и чест.

И сега, ако ме питате, защо след като ми засече пистолета, не съм ударил една плесница на Доган, ще ви кажа, че преди всичко един мъж трябва да уважава своя противник, според качествата му и да не го унижава пред хората му.

Симпатизирам на Левски, Раковски, капитан Петко войвода и на всички онези храбри мъже, милеещи за своята Родина. Не знам колко от вас са се замисляли, но аз често си задавам въпроса: Дали на Левски би му харесало случващото се в България, ако имаше възможност, дори и за миг да погледне през паметта на страната ни? Но това е друга тема на разговор.

Това е всичко от мен приятели.
Благодаря ви за отделеното внимание.

Накрая искам само да благодаря на брат ми и да му кажа, че е незаменим, страшно много се гордея с него.
Да благодаря на семейството ми, които страшно много ме подкрепят.
Да кажа на майка ми, че я ОБИЧАМ.

Да благодаря на теб, Слави и целия ти екип, за това че отделихте време и внимание да прочетете това писмо пред вашите зрители …, а и още нещо Слави, нали не се сърдиш като ти казах, че отдавна съм изгубил интерес към шоуто ти … вярвам, че ще дойдат по-добри времена за всички в тази страна!
Пожелавам на всички ви здраве, успехи в работата и дълъг, щастлив живот!

С най-добри пожелания: Октай Енимехмедов

НСС „Г. М. Димитров 42“
дата 07.02.2013
град София”

1 коментар :