loading...

неделя, 30 септември 2012 г.

Нека спасим повече човешки живота

"Моля ви да публикувате тази статия във вашата медия, защото въпросът е жизненоважен!" Така започва писмото на Захарин, шофьор на линейка, изпратено до BNews. "Животът на всеки утре може да зависи от нас!!! Надявам се на вашата подкрепа и ви моля да ни помогнете като дадете гласност на нашите проблеми. Силно се надявам да публикувате тази статия, всяка една дума в нея е важна! Благодаря предварително!". Редакцията публикува писмото с незначителни корекции. Заглавието е на Bgpravda.

Спомням си като деца как си мечтаехме - момичетата да станат лекарки, учителки, магазинерки на парфюми и гримове, а ние момчетата искахме да станем космонавти, инженери, пилоти, футболисти... Но много от нас, когато видеха линейка или поп, след като си "заключеха пръстите", за да не ги хване, си казваха:
”Аз искам, като порасна, да карам линейка и да пускам сирената!”

Разбира се, няма нищо по-красиво и мило от детските думи, изречени искрено. Само че днес, когато вече пораснахме и аз работя тази професия, осъзнавам, че нещата са много различни. Разбрах, че не е лесно да бъдеш шофьор на линейка в България! Затова искам да започна тази статия с питане:
Чудя се господата от министерството и всички депутати - дали са се  качвали на линейка поне веднъж,

знаят ли какво е спешно повикване, имат ли представа какво представлява нашата работа? Биха ли обяснили, не за София, а някъде в България, къде да се закара едно дете, например тежко пострадало при катастрофа, човек, паднал от покрив, или друг с инсулт, инфаркт и т.н? Болницата, която се намира в града, е затворена заради малоумните изисквания, направления, пътеки и други глупости, объркана система и грешна практика.
Другата болница е на 30 км, не може да приеме детето и тя е на път да бъде закрита.

Значи то трябва да се закара до най-близката областна болница, която е на 80-90 км. Системата е такава, че родителите гледат как се говори по телефони какво е състоянието на детето им и къде биха го приели, вместо по най-бързия начин да се тръгне и то да стигне, където трябва!

Екипът е само шофьор и медицинско лице. Знаете ли какво напрежение е  за отговорността на тези хора -

шофьорът, ако влезе в някоя ЯМА по пътищата и спука гума, докато я смени, са 15-20 минути. Ако детето през това време умре?

Съдът няма да осъди държавата, че не е асфалтирала пътищата в БГ и не е очертана осова линия за мъглите. Няма да глоби или осъди някой индивид, който на второкласен път кара срещу мен на дълги светлини или се е лепнал зад мен, или кара със 140 км/ч в населено място, за да видя, че колата му е много бърза, без да му пука, че трябва да намали, спре и угаси фаровете, като остане на габарит или аварийни, за да не ми пречи да виждам пътя. Защото те са длъжни да се съобразяват с мен, т.е с линейката. А ще осъди шофьора на линейката, защото не е внимавал.

Дори не мога да карам на дълги, за да виждам пътя по- добре. И през цялото това време филиалът, който обслужва този голям район, остава без екип и линейка. Какво става, ако има още 2 повиквания - спешни или дори само едно, както и се случва? То няма как да бъде изпълнено!

Вие господа, знаете ли какво е да те гледат родителите, да плачат, да пищят, да си скубят косите и да те молят с думите: "Хора, спасете ми детето?"

Знаете ли какво е да гледаш разглобени хора, разбити глави и кръв? Знаете ли как се слагат ръкавици и се изражда бебе в линейка, а родилката няма нито една консултация? А сме двама - доктор (фелдшер) и аз - един обикновен шофьор. Едва ли знаете!!!

Знаете ли как се сваля пациент с инфаркт, инсулт от 6-7 етаж по стълби, без асансьор? Знаете ли как се носи пациент, който е 100-120 килограма с носилката в някое село по 30-40 метра в калта, снега, леда, дъжда? А ние мокри до кости! И въпреки всичко, ние сме на работа,

продължаваме да влизаме в цигански колиби, в най-големите вируси, мръсотия и да търпим да ни псуват, да ни бият

и да чупят линейките, продължаваме да треперим при тръгване на адрес и да не знаем, като пристигнем, какво ни чака. В цял свят това е най-ангажираната спешна служба и държавите дават много пари за нея. Те са на отделно финансиране, защото са спешни служби и държавата е длъжна да дава дори и последните си стотинки за това!

А тук линейките по филиалите дори нямат навигация, нямат оригинални сини лампи, а някакви фалшиви, които постоянно се чупят.

Навсякъде по света линейките карат пациентите в болници, там си ги поемат други лекари и екипът на линейката си заминава в очакване на другото повикване! Всичко, което преди години е построено - от болници във всеки град, в селата - здравни служби, поликлиники - нямаше лични лекари, всеки свободно и безплатно си ходеше на доктор - сега всичко се разруши.

И докато не осъзнаете, че не са по-важни разните десетки полицейски служби с големите заплати или съдебна система с многото привилегии, които виждаме как работят (дори Европа го каза) или това как да дадете поредните милиони за НСО и смяна на депутатските БМВ-та и Мерцедеси,

милионите лева, отпускани за интеграция на ромите и т.н., а за спешна помощ няма пари за заплати и за здравеопазване, хората ще продължават да се разкарват по болници и ей така ще умират по пътищата и в линейките!!!

Спешната помощ трябва да е на държавна издръжка и трябва да има един от най-големите бюджети без да бъде прикрепяна към болници или други структури. Само служителите в Спешна помощ знаят най-добре как и какво трябва, за да работи Спешната - вие трябва просто да го направите и да оставите тези хора да си вършат спокойно геройската професия!!! По отношение на парамедиците - аз съм против това безумие "парамедик". И това не е само мое мнение!!!

Кога ще престанем да вкарваме чужди системи и модели в България, при положение, че не можем да се сравняваме с другите държави, ама по нищо?

Ако наистина е неизбежно въвеждането на парамедици, това трябва да стане бавно поне 5-6 години, за да може тези хора да практикуват по места, където искат да работят. Така ще практикуват заедно с лекаря, за да се научат, но съм сигурен, че като видят за какво става въпрос, като разберат отговорността му и това, че когато някой умира, той се чуди какво да направи без да е сигурен за моментното състояние

и близките го попитат: "За какво си тук?", когато го псуват и му скочат на бой пияни цигани,

тези парамедици, дори да взимат 600-700 лв., ще си хванат торбичката и дим да ги няма. А пък при този растеж на цени на всичко тези пари след 2- 3 години няма да са нищо. Защо не се казва, че курсът за сегашните работещи служители - шофьори и санитарки, трябва да е безплатен?

Как ще се учи, когато трябва и да се работи, защото всички сме затънали в заеми и банката на датата си иска вноската и лихвата.

Аз ще получавам ли две заплати като шофьор и като парамедик?

Искам дебело да подчертая - в длъжностната характеристика на един шофьор има един куп задължения (2 страници)! Защото в момента аз съм шофьор, обаче съм и санитар, МОЛ и нося отговорност зад волана за доктора, за пациента, за цялата линейка и апаратурата в нея. Аз съм и счетоводител, защото се пишат, смятат километри, часове, горива, отчети, актове за наличност. Помагам на доктора на адрес, защото сме само двамата, помагам при израждане, травми, инфаркти, инсулти, пияни, дрогирани.

Аз нося чантата, аз подготвям игли, абокати, спринцовки, катетри при травми и т.н.

Помагам на доктора при всичко, с каквото мога - а се водя само шофьор на линейка!

Чудя се - колко още нападки ще има срещу нас? Колко още хора трябва да загинат заради липса на екипи? Какво трябва още да направим, за да ни чуят там горе - може би да спрем работа, както предлагат някои колеги - единственият начин да получим това, което заслужаваме?

Разбира се, че можем, но възниква въпросът: "Ще стане страшно, какво ще стане с пациентите, ще поемат ли господата управляващи вината за всеки пациент, изпитал болка и страдание или за неговия фатален край? Няма, разбира се! И това е единствената причина, която ни спира - хуманността в нашата работа е огромна и чиста.

И така - вечер лягам и започвам да си мисля:

Ще се осъзнаят ли тези там, горе, ще ми вдигнат ли със 100% заплатата, ще ми вдигнат ли купоните на 10 лв. на дежурство, ще приемат ли закон за спешната помощ, ще инкриминират ли обидите и посегателствата срещу нас?

ще получим ли всички привилегии, които получават останалите спешни служби? Ще мога ли да заживея като нормален човек, чакащ това вече 22 години, ще мога ли да си издържам семейството, да ида на зъболекар, да си купя дърва, да си платя заемите, ще престанат ли да се подиграват със санитарката на филиала, която е в мръсотията, която помага при пострадали и куп други неща, а дори не получава купони? С медицинските сестри, които остават сами, когато ние сме на повикване с доктора и тръпнещи от страх какво ли може да дойде и дали ще реагират правилн?

С лекарите, учили по 5,8, 10 години несвършаемата наука „Медицина”?

Ще се промени ли закона за движене по пътищата, за да взимат книжките на тези, които не дават път на линейка

и да можем да караме на дълги в градски условия и по второкласен път, за да не блъснем и ние някой и да виждам пътя по добре?

И така унесен в тази дълбока мисъл заспивам. Е, може би ще сънувам кошмарните картини, виждани на моите дежурства, но аз съм свикнал. Сутрин звънва алармата на телефона, ставам бавно ,тук-там боли от носенето с носилката, леко главоболие и осъзнавам, че нищо не се е променило.

Измивам се, пия едно кафе и заминавам за поредното си дежурство.

Закуска няма, за обяд не мисля. Ако съберем с колегите стотинките, може и да си купим нещо

В повечето случаи няма време, набързо едно кафе от автомата и заминаваме…ех живот ли е това? Колко истини трябва още да кажем, какво да направим, за да ни чуят? Колко още специалисти трябва да напускат Спешната и дори България заради ниските заплати и стимул за работа?

Как да разберат горе, че населението иска да го лекуват и спасяват лекари, как да накараме вас хора, като обществ,о да ни разберете и да потърсите отговорност от управляващите за отношението и състоянието на най-ангажираната спешна служба?

И ти, българино, точно ти, който четеш тази статия в момента, разбираш ли ни, ще ни подкрепиш ли, осъзнаваш ли че утре може и твоя живот да зависи от нас?

Искам от името на моите колеги да се извиним на всички, на които не сме могли да помогнем, но вината не е наша и нека всички хора, на които сме помогнали да ни подкрепят и всеки един гражданин и всеки управляващ да промени своето мислене и да осъзнае колко сме важни.

И че тези наши искания са не само за нас, а и за тях. Затова се борим и сме всеки ден и нощ на работните си места, защото си харесваме работата – а да харесваш такава професия е призвание, да гледаш смъртта в очите не е лесно!!!

Поздравявам всички колеги от спешна помощ в България и пожелавам на всички българи да са по-здрави!

Накрая искам да цитирам Великия - бащата на медицината Хипократ. Той е казал следното: ”Животът е кратък, пътят към изкуството дълъг, добрият случай е мимолетен, опитът недостатъчен, а решението - трудно. Затова не трябва само лекарят да е готов да направи всичко, което зависи от него, но и болният, и обществото, и външните обстоятелства трябва да сторят нужното той да си свърши работата!!!”

Захарин Владимиров, шофьор на линейка

Няма коментари :

Публикуване на коментар