Айн, цу цвайн, цу трайн. Дрън!

Мнозина от читателите не са гледали и преживели историята на живо. Трябва да ги е много яд. Както мен ме е яд, че не съм гледал наживо Марадона, Димитър Пенев, Гунди, победите на ЦСКА срещу Байерн, Нотингам и Аякс и още много велики спортни събития. В онзи мач играха България и Германия. Играха футбол, на световното в САЩ. На 10 юли 1994 г. България победи, защото бе по-силна. И защото Христо Стоичков ги смрази с едно зловещо послание преди мача.

Творецът от тъмната страна на Балканите, бе единственият индивид във Вселената, повярвал с цялото си същество в победата. До басейна в хотел "Скантиком" в Принстън, където нашите тренираха пренебрежително с водна топка, Ицо застреля между очите камерата на ARD. Гол до кръста, гологлав, обут с червени шорти, той превзе обектива с косматите си гърди, вдигна палеца и бодро изрече: "Айн, цу цвайн, цу трайн. Дрън!" Край водата последва смях, а в немския ефир - ужас. Какво съвършенство, каква титанична смелост и откровеност на Ицо! Потресаващо скудоумие, нечовешка проницателност и чудовищна тъпота (а защо не свещена простота).

Останалото са пиянски картини. От радост. Аз и приятелите ми обикаляхме цяла нощ махалата с едно знаме. Българско знаме. Тогава още нямаше Фейсбук, Скайп и ФИФА 1994 и децата изживяваха радостта си на улицата. Не пред компа.
В София се разиграват далеч по-революционни картини. Десетки хиляди кръстосват централните улици. Думка се с тенджери, тигани, тенекии от сирене, тъпани, лее се шампанско, а момичетата се събличат. Гола девойка, обгърната само с националния флаг - 15 години преди това да направи Камелия, направо спря движението на бул. "България".

18 години след онези луди пиянски веселби, България отново се точи на Германия. Този път ще играем волейбол, на олимпиадата в Лондон. Цецо Соколов и останалите се готвят за мача като Ицовата чета. Тренират по български – с жените в селото. Любо Ганев издаде Цецо и Теодор Тодоров, че са пробвали матраците в блока с приятелките си. Но, о, чудо, това помага! Първо изпихме водката на поляците, после сготвихме жабите. А сега на пътя ни е немският вурст. Ако някой ви каже, че в живота има случайни неща, не му вярвайте. През май немците ни биха и станаха причината за избухването на най-големия скандал в българския волейбол.

Сега пак те са на пътя ни. На пътя на националния отбор по волейбол към историята. Аз и още стотици хиляди българи се надяваме, че последният ни мач на олимпиадата няма да е на 8 август. Жоро Братоев, Цецо Соколов, Найден Найденов, Камило Плачи, Теди Салпаров, Скримов, Алексиев и останалите могат да вземат медал. Но имат нужда от малко помощ и свещена простота. Затова, Ицо, зарязвай Литекс и неволите на ЦСКА за малко и тръгвай към Лондон. Вземи Пената, намерете басейн и камера на АРД и ги застреляйте право между очите с едно звучно, балканско и простовато, но българско „Айн, цу цвайн, цу трайн. Дрън!”
После ми се иска поетът да опише посрещането на волейболистите в „Арена Армеец”.

Цветан Ламбрев