loading...

вторник, 7 август 2012 г.

Хайде на мач! На плажа!

Най-големите жеги миналата седмица съвпаднаха с турнира на football24 и Унибет в Поморие. Така и така в София си е топличко, а и няма топла вода, та си помислих защо да не ида до морето да видя що за футбол се играе на плажа. Минах през Пазарджик и на следващия ден се качихме на влака за Бургас. Ако скоро не сте изпитвали удоволствието да платите 25 лв на БДЖ и да пътувате във вагон без климатик, не знаете какво сте изпуснали. Влакът взима 330 км от Пазарджик до Бургас за 5,30 ч. Средната скорост е някъде към 60 км/ч. В първите дни на олимпиадата колоездачът Александър Винокуров спечели титлата на шосе с време 5,46 ч. Разстоянието беше 249,5 км. Средна скорост около 40 км/ч. Тоест българските железници се движат горе-долу със скоростта на колело.

За сметка на това има прекрасна гледка. От всички страни са се ширнали слънчогледите. Едно момиче вади камерата си и няколко минути си прави клипче с ахнали от вълнение очи. На една водонапорна кула до Стара Загора пък има надпис трепач - БЕРОЕ.

Автогарата в Бургас е до гарата. Автобусите до Поморие са на половин час и бързо се качваме на един от тях. Има няколко охранители повече, но почти не личи, че само преди няколко седмици тук е избухнала бомба в автобус. Слагам си чантата в багажника много бързо. Шофьорът бърза и само ме пита дали съм за Поморие. След  десетина минути минаваме покрай летището в Сарафово. Прави бяха хората от Бургас: тук животът си продължава. В България всяко чудо е за три дни.

Поморие е разделен на две – Квартала, както го нариат местните, и центърът. Градът е подреден и чист, не е като в Китен, където за последно бях на море. Видях поне две футболни игрища - от общината ни обясниха, че догодина ще ги покрият с изкуствена настилка.

Плажът е огромен, но на места е доста мръсен. Пълно е с хора. Ние обаче сме отишли най-вече за футбола и тръгваме да търсим игрището. Минаваме почти половината ивица, но скоро го намираме – организаторите тъкмо копаят дупките за вратите. Включваме се да им помогнем с тях и с трибуните. След два часа сме готови и сядаме в кръчмата на плажа да пием по една бира. Цаца, както и в цялото Поморие, няма. Обясняват ни, че уловът бил слаб, защото преди години разровили дъното заради рапаните и попречили на размножаването на рибата. Бира обаче има достатъчно. Друго си е ледена бира на плажа, след като си работил няколко часа. Бижу. На връщане към хотела се натъкваме на кръчмата "Съдбата на спортиста".

На следващия ден почват мачовете. Включват се 8 отбора, като до финала стигат Квартала и Поморие. Последния мач гледат повече от 100 души, а през двата дни зрителите са над 1000. Под чадърите наоколо и в заведението също е пълно. Феновете се разхлаждат с бира и готини цветни заледени сокчета - скрежини.

Кой друг да спечели в Поморие – домакините бият с 4:2 и вдигат купата. Трети остават Бляк Бети, а четвърти са момчетата, които не пият вода – Савой. Организаторите бяха предвидили награда за най-красивата фенка - свирка, но награждаването бе след редакционното приключване на броя. За най-добър футболист избраха Мартин Петров от Квартала.

След финала шампионите отиват да изпият премията на спокойствие, а ние събираме багажа и дим да ни няма към кръчмата "Бялата мечка". Много хубаво готвят там. Ако отидете, ще видите най-големия действащ сом в България – над 36 кг. Само окото му е колкото автомобилен фар. Хапваме пиле с ориз, пийваме по още няколко бирички и тръгваме да гоним влака от Бургас. Хващаме го в последния момент. Пълен е, защото по същото време е фестивалът Спирит ъф Бургас. Срещам едно семейство, което също е ходило в "Бялата мечка". Момченцето размахва 500 долара (брошура от заведението). И като се почна пак пътуването със скоростта на велосипед...

Цветан Ламбрев

Няма коментари :

Публикуване на коментар