loading...

вторник, 10 юли 2012 г.

Писна ми от български номера!

Два дена късах билетчета по време на рок фестивала, който се проведе събота и неделя на стадион Васил Левски и за поред път се нагледах на типичната българска психика. Ама доста странна психика! Чудя се откъде да започна в нейното описване. Може би трябва да започна с това, че в българина генетично е заложено да се блъска и ръга, като подивяло добиче на село. Стоят 20 човека пред входа, стадиона е отворен и всичко върви нормално, но не българските фенове на рока трябва да се сбутат и задължително да почнат да ругаят.

"Айде бе какво правите, кога ще влизаме, баси простотията", "каква е тази шибана организация - за нищо не ставате", "писна ми да чакам, кога ще влизаме". И само забележете тези подвиквания стават при положение, че никой не е чакал повече от 5-7 минути, за да влезне на рок фестивала. Българинът мрази правилата, защото е над тях. Как така някой ще го кара да спазва някакви си там правила при положение, че той знае, може, разбира и с две думи е най-добрия. Даде, ама аз с две думи - нямам думи.

На входа, където аз бях минаха доста мои бивши колеги, които поздравиха, но имаше и такива, които се правеха на ухапани от змия. Направи ми силно впечатление, че чужденците, които идваха поздравяваха, бяха засмени и доста по-трезвени от българските си колеги рокаджии.

Типично по български доста млади девойки бяха дошли на рок фестивала, не заради музиката, а да се напият и покажат, колкото се може повече плът. Нали все пак са дошли да зарибяват! Доста голяма част от BG рокаджиите пък просто няма да си спомнят този рок фестивал, защото прекалиха с бирата преди влизането на стадиона и по време на самия концерт. Важното е, че все пак си пийнаха и се навикаха на воля - това му трябва на българина!!!

Рок фестивала обаче не беше най-потресаващото място по време на почивните дни. Волейболните ни национали изпуснаха златния си шанс да спечелят световната лига. Кога друг път ще бъдем домакини на това състезания, фаворитът Бразилия ще отпадне още в групите, а повечето отбори ще пазят голяма част от силите си за Олимпиадата.

Нямаше да бъде толкова жалко, ако не си бяхме виновни самите ние! Белите хора преди Олимпиада спират войни, а ние ги започваме. Радо Стойчев направи всичко възможно и невъзможно да разбие отбора с неговите абсурдни искания, които в крайна сметка обезкървавиха отбора точно, когато трябваше да бъде най-сплотен. Но както се казва, "каквото сам си направиш - никой друг не може да ти направи"!

P.S Нямах никакво намерение да пиша този материал, защото наистина вече ми е писнало от типично българските номера, но един приятел настоя и затова бяхте "принудени" да прочетете тези редове!!!

Няма коментари :

Публикуване на коментар