Утре трябва да бъде обявен официално финалният доклад на Европейската комисия за състоянието и развитието на съдебната и политическата система в България за периода 2007-2012 година.
LIVENEWS, съобщи, че разполага с целия доклад и ви предоставя най-важните моменти от него:
Въведение
През 2007 г. беше създадена рамка с цел да се окаже помощ на България за осъществяване на правосъдна реформа и борба срещу корупцията и организираната престъпност, както и да се наблюдава прогреса в тези ключови сфери. Поставени бяха шест цели, свързани с изграждане на независима, прозрачна и ефективна съдебна система, преследване на корупцията по високите етажи на властта и борбата с организираната престъпна дейност. Механизмът за сътрудничество и проверка ще действа до изпълнение на шестте цели.
Докладът отбелязва, че за изминалите пет години е имало периоди на ускорен прогрес, както и такива на застой и изоставане. Комисията е уверена, че като цяло Механизмът е имал сериозен принос за ситуацията в България, най-вече по отношение на необратимия процес на реформа. Проучвания ан Евробарометър показват, че 96 % от българите считат престъпността и корупцията за сериозен проблем, а 92 % искат промени в съдебната система, а 76 % от населението са на мнение, че ЕС трябва да играе роля в разрешаването на тези проблеми.
Общата оценка на ЕК е, че България отбелязва важен прогрес в базовата законова рамка и не е необходимо само запълване на отделни празнини и по-добро приложение на практика и координиране на отделните действия. От 2007 г. насам в България са изградени важни и в някои случаи – иновативни институции. Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат са започнали да изпълняват функциите си. Потенциалът на тези структури обаче не е използван в пълнота. Широките правомощия на ВСС например не са използвани ефективно и не са успели да доведат до степента на независимост на съдебната власт, която е очаквана от българското общество.
Съдебно дело
Липсата на координиран подход оставя въпросителни относно посоката на реформите. Правителствата и парламентите през изминалите пет години са поставяли акцента върху различни въпроси и са полагали различни по интензивност усилия, а независимостта на съдебната система не винаги е била спазвана. Много от важните стъпки са предприети в следствие на външен натиск, централна роля в който играе Механизмът за сътрудничество и проверка. Нуждата от външен натиск повдига въпроси за устойчивостта и необратимостта на промените.
В бъдеще индикатор за устойчивостта на реформите ще бъдат назначението и съставът на новия Висш съдебен съвет и на новия Главен прокурор.
II.1. Реформа на съдебната система
Цел 1: Приемане на конституционални изменения за премахване на всички двусмислия и неясноти по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
Роля на съдебната власт, дадена й от Конституцията
Преди приемането на България в ЕС през 2007 г., Съветът на Европа критикуваше някои аспекти от съдебната система на страната, най-вече имунитетите на съдии и прокурори, както и рискът от политизация на Висшия съдебен съвет (ВСС). Измененията на чл. 130 от Конституцията, приети на 2 февруари 2007 г. имаха за цел да се засили независимостта на съдебната власт, нейната безпристрастност и отчетност. В последствие имунитетите на магистратите са ограничени само до действия, извършени при изпълнение на служебните им задължения. Те могат да носят гражданска и наказателна отговорност при извършване на престъпления от общ характер.
Венецианската комисия изрази резерви относно ролята на министъра на правосъдието и по-скоро в правото му да участва в назаначаването на човешките ресурси и самата му роля на глава на Съвета. В последните години общата тендеция е председателстващите ВСС да използват ролята си основно да се занимават с въпроси, свързани с управлението и професионалното развиетие във ВСС.
Въпреки измененията в Констуцията, все още съществуват известни опасения за прозрачността на ВСС като например присъствието на прокурори във ВСС, които имат право да участват във вземането на решения, дисциплинарните дела и уволниения и т.н.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет
След конституционните изменения през 2008 г., инспекторатът започва да функционира през първото тримесечие на същата. Според доклада работата на инспекторите не са имали възможност и съответните правомощия до решаване на проблемите на съдебната система, заради които са били сформирани като неравномерното разпределение на работата между органите на съдебната власт и големите различия в размера на съдебните райони.
Цел 2: Гарантиране на по – прозрачен и ефикасен съдебен процес чрез приемане на нов Закон за съдебната власт и нов Гражданско-процесуален кодекс. Докладване на въздействието на тези два нови закона преди всичко върху административния и наказателния кодекс и най-вече в интегрирането им в досъдебното производство.
Закон за съдебната власт
Законът е бил приет юни 2001 г. и няколко пъти изменян след това с цел въвеждане на по-ефективно насърчаване на ръководството на съдебната система. Измененията също така дават на ВСС правомощията, необходими за ефективно изпълнение на своите управленски функции и запазване на независимостта и отчетността на съдебната система.
Наказателен кодекс
Докладите на механизма показват, че съдебната система страда от морално остарелия си Наказателен кодекс. Настоящият правен документ датира от 1968 г., което много юристи смятат за прекалено дълъг срок за закон от такова естество. Измененията от 2007 г. наложиха по-големи санкции за по-сериозните престъпления. Включени бяха по-съвременните престъпления като тези в киберпространството и престъпленията срещу околната среда.
Наказателно процесуален кодекс
Законът е критикуван поради липсата на достатъчна абстрактност. Мониторингова група е създадена през април 2006 г. за идентифициране на разнообразните практики в наказателното производство. През 2010 г., България докладва, че измененията на закона, които е направила са помогнали да се повиши и оптимизира ефективността на наказателното производство. Според в момента действащото законодателство, следователите са овластени да провеждат разследвания, свързани с престъпления към нарушението на човешките права.
Цел 3: Продължаване с реформите в съдебната власт с цел повишаване на професинализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието от тези реформи и публикуване на резултатите всяка година.
Стратегия за реформа на съдебната система
Стратегията за продължаване на съдебната реформа е приета през юни 2010 г. Тези планове покриват период от 6 месеца, придружени от времеви рамки за изпълнение на различните му части. Такива мерки са включени изменения в Закона за съдебната власт и на други закони относно отговорностите и организацията на съдилищата.
Роля на ВСС
Законът за съдебната власт, приет през 2007 г. дава на ВСС широки правомощия по отношение на организацията на съдебната система, планирането и изпълнението на бюджета, управлението на човешките ресурси и дисциплинарните въпроси. ВСС получава допълнителни правомощия, за да могат да докладват и анализират натовареността на съдилищата и прокуратурите и да се коригира количеството на персонала чрез намаляне или отваряне на нови позиции.
Намерени са няколко специфични трудности за реформиране, които трябва да бъдат отбелязани. Първо, не съществува създаден план за повишения на човешките ресурси или изобщо някакво планиране около тях. Второ, оценката на работата не е в състояние да постави адекватна и насърчаваща оценка за повишения, проможии или бонуси. Трето, назначенията от страна на старшите членове на ВСС често са критикувани поради липса на прозрачност и обективност при оценка на професионалните качества на кандидатите. Четвърто, ВСС не е разгледала въпроса за различната натовареност на работното място.
Дебат за реформа във ВСС
През 2012 г. Измененията в Закона съдебната власт предоставя възможност да се въведат нови критерии за ВСС и избор на неговите членове. Това е източник на безпокойство в докладите на MCV, както и на докладите на Обединените нации.
Съдебната практика
Няколко стъпки са предприети от българското правителство в посока подобряване на съдебната и разследващата практика. За да направят чувствителна разлика, тези мерки ще трябва да компенсират редица структурни слабости, като високата степен на автономия на управлението за местните ръководители на прокуратури и ролята на разследващите магистрати. Проблем представлява, че ВКС си служи предимно с касационни решения и по-малко с тълкувателни.
Случайно разпределение на делата
Системата за случайно разпределение на делата в съдилищата се основава на софтуер, акредитиран от ВСС. Идентифицираните проблеми включват недостатъчни гаранции за сигурността, възможността и невъзможността да се вземат предвид сложността на случаите. Това поражда опасения, че тя може да изостри неравномерното натоварване, давано на всеки съдия.
II.2. Борба срещу организираната престъпност
Поставени цели: Да се приложи стратегия за борба срещу организираната престъпност, включително прането на пари, както и за систематично конфискуване на активите на престъпниците; докладване за нови и продължаващи разследвания и дела
Действията срещу организираната престъпност са станали по-интензивни през 2010 г., когато полицията е поела по-активна роля и бяха проведени някои от дълго отлаганите институционални реформи. Въпреки това резултатите са незадоволителни. Все още липсват убедителни резултати в справянето с този проблем в досъдебното и съдебното производство, има много нерешени и забавени случаи.
Сериозно безпокойство предизвикват слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства. Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела. Критики предизвиква и изчезването на Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви. От миналия юли четири знакови дела са завършили с оправдателна присъда - срещу „Крокодилите“, братята Красимир и Николай Маринови - Маргините, Илиян Варсанов и Димитър Вучев-Демби. Полицейските разследвания са се увеличили от 2000 през 2010 г. на 6000 през 2011, въпреки това не водят до убедителни резултати.
Годишният оборот от 12-те най-значими организирани дейности в България е близо 1.8 млрд. евро или 4.8% от БВП на страната.
Новите специализирани структури, на които толкова много се залагаше, на ниво полиция, съд и прокуратура, показват решителност за справяне с организираната престъпност. Те обаче още не са доказали своята ефективност при сериозни случаи, а специализираният съд се занимавал предимно с маловажни дела. Друга слабост на закона е, че той не позволява на съда да преследва корупционните престъпления, които често са свързани с организираната престъпност, отбелязва комисията.
Сериозни опасения пораждат лошите резултати в разкриването на поръчковите убийства. Само за 4 от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани след 2006 г. са почнали съдебни дела. Редица нови поръчкови убийства са били извършени през тази година.
Комисията често е получавала жалби от български и чуждестранни граждани за съдебното бездействие и сътрудничеството на местната власт с организираната престъпност, отбелязва комисията. Анализът показва, че слабостите могат да бъдат намерени на всички етапи на разследването и съдебния процес.
По-значителен прогрес може да бъде забелязан в областите, свързани със сътрудничеството на България с останалите държави-членки на ЕС.
II.3. Борба срещу корупцията
Поставени цели: Да се извършат и докладват разследвания по сигналите за корупция по високите етажи на властта и в държавните институции, публикуване активите на висшите държавни служители. 5. Да се вземат по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, най-вече в митниците и местната власт.
При приемането й в ЕС от България се е очаквало да постигне по-високи резултати в тази сфера. От 2007 г. насам в страната е разработена административна рамка за борба с корупцията, най-вече в сфери като деклариране на имуществото и конфликта на интереси, проведени са реформи в митниците и граничната полиция. Приложението на тези мерки обаче е непълно, а някои препоръки от Европейската комисия остават неспазени. Основни слабости на страната ни са:
липсват независими иснтитуции за борба с корупцията, което ограничава възможностите за наблюдение и ефективна намеса;
липсват права за санкциониране в отделни сфери, а в други няма възможност за налагане на ефективни санкции
Корупция по високите етажи
По препоръки от Механизма в България са изградени специализирани структури, но резултатите от тях са смесени. Броят на подобни разследвания се увеличи през 2009 и 2010 г., но спадна значително през 2011 г.; много малко случаи стигат до съда, а делата текат много бавно. Особено малък е резултатът в случаи, засягащи висши магистрати и измами с еврофондове. Разочароващи са действията в досъдебната и съдебната фаза на ключови дела като това срещу Марио Николов за източване на пари от САПАРД, които се дължат на систематични слабости, оказващи влияние върху ефективността на съдебната система. В този смисъл Механизмът препоръчва изменения в законовата рамка, по-добра координация между службите за административен контрол и съдебните институции, повишаване капацитета на разследващите полицаи и прокурорите и повишаване способността на съдиите да оценяват доказателства от икономически и финансов характер. Детайлните финансови разследвания не получават достатъчно внимание в България, заключава ЕК.
Корупция в държавната администрация
Положителна стъпка е изграждането на специализирани институции в тази сфера, благодарение на което са отбелязани редица постижения за предотвратяване и санкциониране на корупцията.
Основни недостатъци:
Сметната палата няма реална възможност да установява случаи на незаконно обогатяване, твърде малко последствия след установени неточности в данъчните декларации;
Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интересие постигнала забележително повишаване на броя на подадени сигнали, но до момента само едно дело е завършено. Въпросителни съществуват и около ефективността на съответния закон.
Съществува добра система за оценка на корупционния риск, но приложението й не е задължително и Главният инспекторат към МС има ограничен капацитет да я прилага. Новата структура „Боркор“ все още не действа.
Обществени поръчки
Слабостите при прилагане на законодателството в сферата на обществените поръчки е важен източник на корупционни практики. Това намалява ефективността от усвояването на еврофондовете и води до загуба на държавни пари. Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата и Комисията за обществените поръчки имат нужните правомощия, но усилията им все още не са дали желаните резултати.
III Следващи стъпки
Тъй като България трябва да изпълни всичко, което е било решено до този момент, ЕК реши да публикува следващата оценка за напредъка на страната ни в края на 2013 г. Дотогава ЕК прекратява практиката да издава доклади на всеки 6 месеца, но мониторингът през това време ще продължи.
Коментари
Публикуване на коментар